Хитрата причина, поради която моловете нямат прозорци
Снимка: Защо МОЛ-вете нямат прозорци
Преди десетилетия американците се тълпят на главната улица, за да пазаруват. Поредица от малки семейни магазини в онова време излагат стоките си на витрини. Тогава през 1956 г. се случва нещо, което завинаги промени пазаруването. Нов формат за търговия на дребно събира суматохата и суетата на търговията на главната улица и я пресъздава в много голяма квадратна сграда, която е – умишлено – лишена от прозорци.
Един свят без нощ
Раждането на американския мол поставя началото на ера на пазаруване „без прозорци“, която до голяма степен все още е тук. Стратегията е умна и дребните детайли в планирането – от непретенциозната архитектура, наподобяваща на кутията за обувки до саксийните растения вътре – са внимателно обмислени. Това са мерки за спестяване на разходи за операторите на молове, които също имат идеята да повлияят на посетителите на моловете да харчат свободно. Неестествено яркото изкуствено осветление се стреми да създаде постоянна дневна среда. По този начин посетителите на мола ще останат по-дълго, отколкото са очаквали, и ще похарчат повече, отколкото биха искали без да видят, че навън денят преваля в нощ.
Мърчандайзниг
Друга причина моловете да избягват прозорците наистина е свързана с мърчандайзинга, казва CNN. По-малко прозорци и повече стени означават повече пространство за търговците на дребно да добавят рафтове, за да съхраняват продуктите си и да увеличат максимално продажбите на квадратен метър в магазините си, които иначе биха били изгубени от скучната гледка към паркинга на мола.
Загуба на представа за времето
Но най-подлата причина, поради която моловете ограничават прозорците, може да е да накарат купувачите да загубят представа за времето. Пазаруващите не могат да видят дъждовната или снежната буря без прозорци. Пазаруването без прозорци създава среда на потребление без разсейване. Когато хората имат чувство за безвремие и комфорт, харчат повече, защото могат да се съсредоточат само върху магазините и изживяването в мола.
Шок и страхопочитание отвътре
Първият напълно затворен мол – Southdale Center в Минеаполис – отваря врати през 1956 г. Той се превръща в прототип за моловете занапред, тъй като вътрешните търговски центрове с контролиран климат, които могат да останат отворени през цялата година, се появяват в предградията в цялата страна. Архитектът на 130 хил. кв.м Southdale Center е роденият в Австрия Виктор Грюен, смятан за пионер на съвременния дизайн на молове. Идеята му е да удиви купувачите с шок и страхопочитание, след като влязат в сградата и разгледат ярко осветените магазини и кафенета, дори произведения на изкуството, изложени в търговския център.
В центъра на оформлението на мола обикновено се поставя фонтан, вероятно единствената входна точка за естествена светлина, навлизаща в обширното пространство. Той добавя растения и музика, за да създаде привлекателно сетивно изживяване.
Southdale Center в Едина, Минеаполис, комплекс от магазини, универсални магазини и ресторанти на стойност 20 милиона долара, отпразнува своята 30-та годишнина през октомври 1986 г. като първия затворен мол в света.
Структурата на традиционния мол е Т-образна или с кръстосана форма с четирите основни магазина от двете страни, каза пред CNN Стефани Чегиелски, вицепрезидент по изследванията към Международния съвет на търговските центрове.
„Когато се разхождате около това „Т“, всичко е обърнато към вас. Като купувач вие непрекъснато гледате какво предстои и се противопоставяте на това, което се случва във външния свят“, каза тя.
