Хан Тервел, Спасителят на Европа, побеждава арабите на 15 август 718 г.
Снимка: Хан Тервел, Спасителят на Европа
„...Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето – от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] – от ромейската предна линия. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите..."
Михаил Сирийски, византийски летописец
През 7-ми век арабските територии се простират на три континента – Азия, Африка и Европа. Покорени са бившите византийски провинции Сирия, Палестина, Египет, Северна Африка. В началото на 8-ми век е покорено и Вестготското кралство в Испания. Арабите вече реално застрашават Европа и най-вече ромейската столица Константинопол. Обсадата на Константинопол през 718 г. е мащабен поход на арабите да завладеят Константинопол – столицата на Византия.
През есента на 717 година огромна арабска армия водена по суша от халиф Сюлейман ибн Абдул-Малик, а по море от командващия флота негов зет Маслама ибн Абдел Малик, на комуто впоследствие е поверено цялото командване потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. При това положение новият владетел Лъв III Исавър изпраща пратеници при българския кан Тервел с молба за помощ. През пролетта на 718 година кан Тервел повежда българските отряди и достига в близост до Цариград. Тервел преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и поради това приема молбата за помощ.
В началото на военните действия българите разгромяват четири хиляден арабски отряд, командван лично от Маслама, който след поражението успява да избяга. По заповед на Маслама се свързват противоположните морски брегове с два големи вала, с което с 20 000 армия се осигурява тилът на арабите. Двайсетхилядната армия е отново разгромена от българските войски.
На 15 август 718 година арабите се оттеглят от Константинопол. В резултат на битката Византия е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие.
В един свой труд от 1545 година испанският автор Мехия изтъква значителната роля на българите за разгрома на арабите на Балканите и противопоставянето на арабските амбиции да поставят в клещи и да застрашат цяла християнска Европа. Френският византолог Шарл Дилтвърди, че победата над арабите е за исляма велико бедствие, като я определя за по-значителна от победата на франкския пълководец Карл Мартел 15 години по-късно в равнините на Поатие.
През есента на 717 година огромна арабска армия водена по суша от халиф Сюлейман ибн Абдул-Малик, а по море от командващия флота негов зет Маслама ибн Абдел Малик, на комуто впоследствие е поверено цялото командване потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. При това положение новият владетел Лъв III Исавър изпраща пратеници при българския кан Тервел с молба за помощ. През пролетта на 718 година кан Тервел повежда българските отряди и достига в близост до Цариград.[4] Тервел преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и поради това приема молбата за помощ.
В началото на военните действия българите разгромяват четири хиляден арабски отряд, командван лично от Маслама, който след поражението успява да избяга. По заповед на Маслама се свързват противоположните морски брегове с два големи вала, с което с 20 000 армия се осигурява тилът на арабите. Двайсетхилядната армия е отново разгромена от българските войски.
Блокирани от българите по суша, арабите прекарват изключително тежка зима, като множество от тях умират от болести и глад. През пролетта на 718 година кан Тервел нанася на арабите поредното поражение. Според източника „Химн Акатист“ арабите дават 20 000 жертви, според Алберик – 32 000. Сухопътната армия на Маслама е разгромена, като жертвите от арабска страна са съгласно Теофан Изповедник са 22 000, а според хрониката на белгийския монах Зигеберт българите избили 30 000 сарацини.
Хан Тервел e вторият владетел на България. Според Именника на българските ханове той наследява Аспарух.
Източниците днес показват различни данни за периода на управлението му 700 – 721 (701 – 718) г. Според някои изследователи канонизираният от източната и западната християнска църква за светец свети Тривелий Теоктист, спасител на Европа, е Тервел.
