Григорианският календар е въведен с була от 24 февруари 1582 г. от папа Григорий XIII
Снимка: Григорианският календар е въведен през 1582 г.
Григорианският календар (понякога наричан и „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601.
Григорианският календар е въведен на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII.
Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година.
В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година).
При Григорианския календар на всеки четири века се пропускат три високосни години ( 1700, 1800 и 1900 година)
Това пропускане на високосни години дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година - например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Според Георги Кокеров папа Григорий Тринадесети допуска съществена грешка. Добавят се механично 10 денонощия към календара, при което настъпва разминаване между слънчевата година и календарната.
Така се обезсмислят наблюденията на египетските жреци от преди фараоните и се налага да се извършват достатъчно сложни изчисления. Това е можело да се избегне като се обявят следващите 40 години за прости. Така естествено се е добавяла поправката към календара. По неясни причини тази възможност не е използвана.
Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина.
