Градът, откъдето започна филмът "Оркестър без име"
Снимка: Как „Оркестър без име“ прослави Айтос
Как „Оркестър без име“ прослави Айтос
Чудили ли сте се кое е малкото провинциално градче от култовия филм „Оркестър без име“, в което се развива действието, преди героите да тръгнат за турнето си до „Златни пясъци“?
Режисьорът Людмил Кирков и операторът Виктор Чичов се спират на Айтос. На 30 км от Бургас по времето на соца той се вписва чудесно в идеята да се разкаже животът на музикантите от един оркестър, които имат желание за изява, а и е близо до морето. Тогава през далечната 1980 г. продукцията се снима по Южното Черноморие. Целият снимачен екип отскача периодично до Айтос за кадрите в началото на филма.
Айтозлии били горди, че е запечатана тяхната малка сладкарничка, лимонададжийницата, магазин за дрехи, дори и улицата, която води до Автогарата с магазин за плод и зеленчук. През годините колкото повече се върти филмът, толкова повече нараства самочувствието на местните жители, че са били част от родната киноиндустрия.
Айтозлии си спомнят, че идването на снимачния екип се е превръщало в една от местните атракции по онова време, когато студио „Бояна“ бе от ранга на Холивуд в представите на хората, а родните актьори бяха досущ като холивудски звезди.
На единия от участниците – статисти му се налагало няколко пъти да яде пасти и да пие модния по онова време битер лимон, докато се снима кадърът в сладкарничка „Роза“ срещу читалището, където героите на Георги Мамалев и Филип Трифонов прекарват следобеда си в обсъждане на бъдещото турне.
„Спомням си, че ме откриха пред киното заедно с моя приятел, аз съм момчето с жълтата блузка във филма. Направихме два дубъла, защото първият не се хареса на снимачния екип“, разказва пред общинския вестник Кирил Борисов. Тогава той е бил 15-годишен, в момента живее и работи в чужбина.
Местна жена е и управителката на сладкарницата. Това е Калудка Митева, която във филма продава лакомства на героите. „Това са наистина много мили спомени. Когато веднъж отново показваха филма, се върнах в онова време, а съпругът ми каза: „Ела, дават те пак по телевизията“, разказва жената.
