Говори шофьорът на ЗИЛ-а, в който се блъснаха Гунди и Котков
Снимка: Катастрофата на Гунди и Котков
Една от големите трагедии в българския спорт не спира да навежда черната си сянка над него, независимо, че мина почти половин век.
На 30 юни 1971 г., на прохода Витиня автомобилът „Алфа Ромео“ на Георги Аспарухов-Гунди се блъска челно в резервоара на ЗИЛ със софийска регистрация. В колата на звездата на „Левски“ е и съотборникът и приятел Никола Котков.
Има и още един човек на задната седалка, качен на автостоп при спирането за зареждане на бензиностанция, минути преди трагедията да се случи.
Онзи 30 юни 1971 г. ражда множество легенди, митове, истории, а и пренарежда много съдби.
Кой е виновен за пътното произшествие? Колко хиляди са се стекли на погребението на двамата национални футболисти? Според очевидци – били са няколкостотин хиляди, може би половин милион? Имало ли е затъмнение от властта на народната любов?
На 2 юли, петък, хората се стичат към стадиона на „Левски“ и около него, влизат на трибуните и по терена. Тогавашната власт не е подготвена за толкова голямо струпване на народ на едно място. Къде ти такъв митинг през 1971 г., ако не е организиран?
На „Герена“, който днес носи името на Аспарухов, поклонение обаче няма. Ковчезите са изнесени и хората тръгват към гробищата след автомобилите, които ги пренасят.
Това е импровизирано шествие, което събира огромни тълпи. И днес мълвата е, че властта не е искала такива струпвания, не е искала запалянковската любов да стигне до култ, особено в онези години.
На същата дата – 30 юни, загиват и съветски космонавти от екипаж на станция „Союз“.
В новините из медиите тази трагедия е по-широко застъпена от загубата на двама от най-популярните и обичани футболисти у нас.
Тогавашният съотборник на Гунди Иван Вуцов успокоява вдовицата на „синята“ деветка Величка по време на погребението
Приятели прикрепят Катя Коткова на погребението на мъжа й. Само няколко минути, след като дъщеря им Мария казала на майка си, че тати няма да се бави във Враца, станало ясно, че той вече никога няма да се върне у дома.
Друга легенда, който продължава да е не съвсем изяснена като абсолютен факт и до днес, е свалянето от поста на министъра на вътрешните работи Ангел Солаков. То идва след „несправяне със ситуацията“, като е преценено, че милицията не е успяла да бъде адекватна на огромното шествие при изпращането на Гунди и Котков. Каквото и да значи това… Солаков е близък приятел на Гунди, голям левскар.
Милиционерите и войниците плачеха заедно с останалите
И още една история.
Малцина днес помнят и знаят кой е Илия Цветков. Това е човекът, в чийто товарен автомобил се удрят и загиват Гунди и Котков. През 1999 г. Илия Цветков, който е покойник от 2012 г., направи първата си изповед пред вестник „ШОК“. И каза неща, които наново хвърлиха сянката на мистерията около трагедията.
Нощта преди катастрофата сънувал, че му махат зъбите. Според съновниците и народното поверие това е лоша поличба – знак за смърт или за нещо неприятно.
Илия бил голям запалянко и левскар, цялата кабина на ЗИЛ-а била налепена с календари на „сините“, сред тях – Гунди и Котков. Трябва да кара павета за Арабаконак, излиза на главния път и автомобилът на Гунди се врязва в камиона.
Ужасът на Витиня
Част от думите на Илия Цветков пред „ШОК“, представящи неговата страна от историята:
„Те изскочиха и пресякоха осевата линия, въпреки че имаше много свободно място. После разбрах, че сутринта Гунди го викали нещо във федерацията, лишили го от две срещи, щото на предишния мач ритнал някакъв футболист в корема (б.р. – става въпрос за мача с ЦСКА, игран два дни преди катастрофата). Та като излезли с Котков, отишли на кръчма, пили коняк и мастика. Били страшно ядосани. По пътя катаджиите пет пъти го предупреждавали да намали скоростта.
После заредили резервоара на бензиностанцията и качили някакъв човек на стоп. Удариха се в ремаркето, докато завивах. Всичко пламна. Веднага скочих и взех пожарогасителя. Бях обгорял и аз косата, лицето, дрехите… Не знаех кои са били в колата. Мислех, че са семейство с деца и страшно се натъжих много обичам децата… После разбрах, че имало много хора по пътя свинари, овчари… Ако беше станало на следващия завой, щели са да паднат в реката. Спасило ме е ремаркето. Иначе зилът е щял да се обърне и да ме затрупа. Шасито цялото беше изкривено навътре, а то е от стомана! Имал съм 190 м видимост, а по закон, ако имам над 100, мога да завия. Малко след това спря черна волга, качиха ме и ме откараха в Ботевград.“
Чак там разбира кои са хората в изгорелия автомобил. „Тях цял свят ги знае, а аз съм никой!“, рекъл си човекът. Мислил си най-лошото – затвор.
Колко от думите на Илия Цветков за предисторията на фаталния удар са истина, колко са базирани на хорски слова и други митове, никога няма да разберем.
Разпитвали го и в София, включително и министър Солаков. Откарали го чисто гол до София, а разпитите продължили осем дни. Следствието обаче било прекратено. Разминал му се съд и наказание. Колегите му заплашили със стачка, а директорът на самоковския ДАП Димитър Осиковски вярвал безрезервно, че е невинен.
Илия Цветков, на когото се налагаше да живее с ужаса до смъртта му преди 6 г.
Левскарите обаче не му прощават никога. Тъгата по изгубените любимци прави в очите им Илия Цветков „убиец на Гунди и Котков“. Още една глава от тази история, която не спира да тегне с тъга и горест върху футбола, спорта и обществото ни. И върху съдбите на много хора, не само на онези, загинали при Витиня.
„Да бях знаел в този ден какво ще стане, щях да сляза от камиона. Малко ли нещо може да се развали, щях да напиша пътен лист, че имам повреда, пък щях да легна под някое дърво в гората и да чакам само тоя ден да мине – казва в края на разказа си преди 19 години Цветков. – Откак ги няма Гунди и Котков се свърши и футболът в България.“.
Сватбата на Гунди и Величка в Троянския манастир
Вече повече от 50 години всеки, който обича играта у нас, си спомня с натежало сърце за Гунди и Котков.
А когато дойде 30 юни, спомените се смесват с всички легенди, истории и недоизказани мистерии около смъртта на двамата. Така е с големите. Животът може и да ги е прибрал, но те продължават да живеят, защото са помнени.
Гунди и Котков – незабравими
Снимки: Дир.бг
