Глобалното затопляне убива храната, с която се храни половината човечество
Снимка: Глобалното затопляне и производството на ориз
Оризът се консумира от милиарди хора на планетата и е в беда поради глобалното затопляне. Твърде малко или твърде много дъжд, повишаващите се нощни температури, навлизането на солена морска вода в полетата и други опасности от изменението на климата и човешката дейност принуждават света да намери нови начини за отглеждане на една от най-важните култури.
Експертите работят, за да направят семената устойчиви на високи температури или солени почви, а фермерите променят своите календари за засаждане и земеделски практики, като например умишлено позволяват полетата да изсъхнат, което също помага за намаляване на емисиите на метан, мощен парников газ, който се отделя от оризови полета.
Климатичната криза е особено тревожна за дребните земеделски производители с малко земя, от които има стотици милиони в Азия.
„Те трябва да се адаптират или няма да могат да оцелеят“, казва Фам Тан Даопред The New York Times - ръководител на напояването на Сок Транг, крайбрежна провинция във Виетнам, която е една от най-големите страни производителки на ориз в света.
Проучване в Китай установи, че през последните 20 години екстремните валежи са намалили добивите на ориз.
Индия ограничи износа си, страхувайки се, че няма да има достатъчно ориз за собственото си население. В Пакистан горещите вълни и наводненията унищожиха реколтата, а в Калифорния продължителната суша принуди много фермери да оставят нивите си без угар. Виетнам се готви да премахне почти 250 000 акра земя в делтата на Меконг.
Глобалното производство на ориз се очаква да намалее тази година, главно поради екстремни метеорологични условия.
Сегашните проблеми са различни от тези отпреди 50 години. Тогава светът трябваше да произвежда много повече ориз, за да избегне глада. Помогнаха високодобивните хибридни семена, отгледани с химически торове. В делтата на Меконг фермерите събират до три реколти годишно, изхранвайки милиони у дома и в чужбина.
Днес тази система на интензивно производство създаде нови проблеми по целия свят. Това доведе до изчерпване на водоносните хоризонти, увеличаване на използването на торове, намаляване на разнообразието от сортове ориз, които се отглеждат, и замърсяване на въздуха с дим от изгаряне на оризови стърнища. Това е съчетано с климатична криза, която промени ритъма на слънчевата светлина и дъжда, от които зависи оризът.
Междувременно оризът е основната храна на около 3 милиарда души, включително най-бедните в света, а повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата изчерпват неговите хранителни вещества.
И „черешката на тортата“: самият ориз замърсява атмосферата по време на производствения процес. Той представлява 8% от глобалните емисии на метан. Разбира се, това е много по-малко от комбинираните емисии от въглища, нефт и газ (35%), но изкопаемите горива могат да бъдат заменени с други енергийни източници, по-трудно е да се направи това с ориза.
Рисков баланс: ориз или скариди?
През 1975 г., изправен пред следвоенен глад, Виетнам решава да отглежда повече ориз и постига впечатляващ успех, като в крайна сметка става третият по големина износител на ориз в света след Индия и Тайланд. Зелената мозайка на делтата на Меконг се превърна в най-ценния оризов регион. Но в същото време река Меконг е прекроена от човешки ръце.
Произхождайки от югоизточен Китай, тя лъкатуши през Мианмар, Лаос, Тайланд и Камбоджа, прекъсната от много язовири. Когато този воден поток достигне Виетнам, остава малко прясна вода, за да отмие морската вода, просмукваща се във вътрешността. Повишаването на морското ниво носи още повече морска вода. Напоителните канали са солени. Тъй като глобалното затопляне продължава, проблемът само ще се влошава.
Там, където солената вода е прониквала на около 30 километра навътре през сухия сезон, сега тя може да достигне до 70 километра, каза Фам Тан Дао пред изданието. „Сега сме съгласни, че бързото покачване на солената вода е нормално. Трябва да се подготвим да се справим с това“, добави той.
Изменението на климата носи със себе си и други рискове. Вече не можете да очаквате дъждовният сезон да започне през май. В сухи години фермерите бързат да засаждат ориз 10 до 30 дни по-рано от обикновено, установиха изследователите, а в крайбрежните райони много от тях редуват ориз и скариди, които обичат солена вода.
Но това изисква ограничаване на алчността: скаридите носят висока възвръщаемост, но и големи рискове, което прави земята безплодна, казва Данг Тан Санг, на 60 г., цял живот фермер на ориз в Сок Транг. На своите седем акра той засажда ориз, когато в каналите има прясна вода, и пуска скариди, когато проникне морска вода. Оризът пречиства водата. Скаридите хранят почвата.
"Това не носи толкова пари, колкото отглеждането само на скариди, но е по-безопасно", обяснява фермерът.
Изследователите заключават, че в други страни фермерите ще трябва да променят своя календар за ориз и други основни зърнени храни. Учените вече се опитват да им помогнат.
Генното инженерство и тайните на древния ориз
Лабораторията на биохимика д-р Аргелия Лорънс от Арканзаския държавен университет е пълна с 310 различни сорта оризови семена. Много от тях са древни, рядко се отглеждат сега, но имат генетични суперсили, включително позволяват на ориза да оцелее в горещи нощи. Досега д-р Лорънс е открил два такива гена. Те могат да се използват за създаване на нови хибридни сортове.
„Убедена съм, че през следващите десетилетия фермерите ще имат нужда от много различни видове семена“, казва тя.
Д-р Лорънс е част от армия от селекционери на ориз, които разработват нови сортове за една по-гореща планета. Мултинационалните компании за семена инвестират много в това. Въпреки това критиците предупреждават, че хибридните семена и химическите торове, от които се нуждаят, ефективно унищожават традиционните сортове, които са потенциално по-устойчиви на климатичните опасности.
Нова граница в изследванията на ориза идва от CRISPR, технология за редактиране на гени, която американски учени използват, за да създадат семена, които произвеждат малко или никакъв метан. Но засега генетично модифицираният ориз (както и други продукти от този вид) остава спорен, като само няколко страни позволяват отглеждането му.
В Бангладеш изследователите са разработили нови сортове за климатичния натиск, пред който фермерите вече са изправени. Някои от тези видове могат да растат, ако се потопят в солени води за няколко дни, други могат да оцелеят в солени почви. В бъдеще, казват изследователите, страната ще има нужда от нови сортове ориз, които могат да растат с по-малко торове или да издържат дори на по-високи нива на соленост.
Изсушете и запазете
Оризът в съвременния свят се свързва предимно с Азия, но също така е централен в историята на САЩ. Тази култура обогати крайбрежните щати на американския юг с труда на поробени африканци, които донесоха със себе си знания за отглеждане на ориз от поколения.
Днес доминиращият район за отглеждане на ориз в страната е разположен върху твърда глинеста почва близо до вливането на един от нейните притоци, река Арканзас, в Мисисипи. Изобщо не прилича на делтата на Меконг. Полетата тук са лазерно подравнени, плоски като палачинки. Работата се извършва от машини. Фермите са огромни, понякога над 20 000 акра.
Но и тук нощите стават все по-горещи, дъждовете са непостоянни и има проблем, създаден от самия успех на такова интензивно отглеждане на ориз: нивото на подземните води е опасно ниско.
Бенджамин Рънкъл, професор по инженерство в Университета на Арканзас във Файетвил, предложи на местните фермери вместо да държат оризовите полета постоянно наводнени, както винаги се е случвало, да ги оставят да изсъхнат малко, след което да пуснат отново водата и да повторят. Неговият седемгодишен експеримент показа, че такава система позволява на фермерите да намалят не само използването на вода, но и емисиите на метан от ориза с повече от 60%.
Други фермери започнаха да засаждат ориз на редове, като царевица, оставяйки бразди между тях, за да се оттича водата. Това също така намалява консумацията на вода и според проучвания в Китай, където е разпространен от известно време, намалява емисиите на метан.
Друг съществен плюс: намалява сметките за електричество, което консумират помпите, които доставят вода на нивите. И накрая, правителството на САЩ обещава финансови стимули за "климатични проекти" от този вид, което би могло да насърчи американските фермери да използват по-често алтернативно намокряне и сушене.
Сн.: flickr.com, unsplash.com
