Главното помещение на църквата, където при обреди стоят богомолците
Снимка: Главното помещение на църквата, където при обреди стоят богомолците, се нарича наос.
Наос (от гръцки: naos – жилище, дом) е термин в сакралната (храмова) архитектура и представлява най-голямата, средна част от вътрешността на един храм. В древногръцките храмове, ориентирани обикновено в посока изток – запад, в наоса се намира статуята на божеството.
Главното помещение на църквата, където при обреди стоят богомолците, се нарича наос.
В християнските храмове в наоса се влиза от запад, от притвора, а на изток наосът е отделен от олтара с иконостаса. Тази централна храмова част се нарича още и земна църква, а понякога и неф/нефа (кораб), независимо от формата си.
Пространството на наоса е оформено така, че да осигурява извършването на литургията и тайнствата от свещенослужителите и дяконите пред миряните, събрали се тук да присъстват и участват в богослужебните последования. В наоса са разположени иконостасът, солеят, клиросите/певниците, амвонът и владишкият (архиерейският) трон. Всеки от тези елементи изпълнява определена роля в хода на действието.
