Галициниум на римляните: По средата на нощта пеят първи петли
Снимка: Галициниум на римляните: По средата на нощта пеят първи петли
Петелът е стар часовник на човека, при това - по най-различни географски ширини. Той е помагал да се раздели денонощието на някакви цикли през нощтта, когато няма слънце и не можем да се ориентираме за времето с очите си, като следим за неговото положение на небето. През тъмната нощ на помощ са идвали ушите, а от шумовете, които нарушават мълчанието на нощта, най-подходящи за тази цел са се оказали песните на петлите.
Тези песни са били (и са) и доста последователни в своята периодичност. Биолозите са установили, че организмът на птиците работи по цикли, зависими от светлината. Петелът се провиква, стимулиран от мъжкия си хормон тестерон, но и под влияние на цялостната нагласа на птичия организъм към смените на тъмнината със светлина.
Средата на нощта римляните наричали галициниум когато пеели първи петли.
Западна Европа е наследила през средновековието от римляните обособяването на периода на gallicinium (от латинската дума за петел - gallus) - времето, когато петлите пеят за първи път.
Средновековните автори от Западна Европа са оставили свидетелства, че песента на петлите бележи полунощ. От наша гледна точка, „полунощ“ - това е точно 12 часа през нощта (или „нула часа“, както го съобщават метролозите).
Но средновековните хора не са имали нашите метролози, с техните апаратури, нито пък даже нашата система за разделяне на денонощието на 24 равни части - „часове“). Това „полунощ“ е била точно средата на нощта - времето от залез до изгрев, което, както е известно, е по-късо или по-дълго. Тогава „полунощ“ не е бил фиксиран момент, а момент, който приключва с пеенето на петлите.
Ние също сме наследили тази традиция, и „петляно време“ е времето на един много важен момент: нечистите сили (таласъми, самовили, тенци, вампири и т.н.) внезапно губят правото да пребивават в нашия свят - хората свободно могат да стават и да се захващат за работа. Всички вълшебства стават невалидни: Пепеляшка се превръща в дрипла от тиквена каляска в „полунощ“, което модерното време тълкува като 12 часа през нощта. Но в миналото това е била просто средата на нощта, в буквалния смисъл! По подобен начин се развива във времето и “изчезването” на стария крал - бащата на печалния Хамлет, принц датски, появяващ се във вид на призрак. Той също не е от нашия свят и трябва да го напусне, когато петелът е пропял. В първо действие на „Хамлет“ Хорацио разказва на Хамлет за срещата си с него, като отбелязва защо тя се е прекъснала:
The morning cock crew loud,
And at the sound it [the Ghost] shrunk in haste away,
And vanished from our sight
(В превода на В. Петров: „...но във този миг изкукурига утринен петел и той се дръпна и изчезна бързо от погледа ни“).
Нашият народ в своите традиции е обособил три периода от денонощието, свързани с пеенето на петела: „първи петли“, „втори петли“ и „трети петли“ . С „първи петли“ се бележи времето, когато най-ранобудните могат да стават, без да ги обезпокояват магьосничества и вълшебства. Едва ли това време може да се фиксира на точно определено място в съвременния денонощен цикъл! През зимата то се е падало в един момент, през лятото - в съвсем друг. Но така е от наша, съвременна гледна точка, за предците ни времето си е било стабилно фиксирано. Други народи пък имат и „четвърти петли“. Изнасят се данни, че така е при народа ифугао във Филипините.
