Фундаментална за България книга почва с главата “Ползата от историята”
Снимка: Фундаменталната за България книга "История славянобългарская" почва с главата “Ползата от историята”.
„История славянобългарска“ (оригинално заглавие: Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ) е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765). Приема се символично за начало на Българското възраждане.
Фундаменталната за България книга "История славянобългарская" почва с главата “Ползата от историята”.
Творбата на светогорския монах Паисий е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание.
За целите на администрирането, в Османската империя етноними не се употребявали. Източноправославният рум миллет бил под върховенството на фанариотите от Цариградска патриаршия. Като част от религиозната общност на този миллет, българите започнали, особено в градовете, да се гърчеят.
