Франц Шуберт е роден на 31 януари 1797 г. в Алзергрунд, Австрия
Снимка: Франц Шуберт
"Който обича музиката, никога не може да бъде напълно нещастен.
Ти вярваш, че щастието идва от онова място, където си бил щастлив поне веднъж – но истината е, че то е в нас самите."
Франц Петер Шуберт е австрийски композитор от късната класическа и ранната романтична епоха, един от най-видните представители на виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на романтизма в музиката.
Въпреки краткия си живот той оставя след себе си огромно музикално наследство, включващо светски вокални творби, седем цялостни симфонии, църковна музика, опери и камерна музика.
Феликс Менделсон, Робърт Шуман, Франц Лист, Йоханес Брамс и други композитори от XIX-ти век откриват и популяризират неговите творби.
Днес Шуберт е класиран сред най-големите световни композитори, а музиката му продължава да е популярна.
Младият Шуберт най-напред попада на вниманието на Антонио Салиери, тогава водещ музикален авторитет на Виена, през 1804 г., когато неговият вокален талант е признат. През ноември 1808 г. става ученик в Стадконвикт (Императорската семинария) посредством стипендия. На 11-годишна възраст, през 1808 г. Шуберт започва да пее в придворния хор, след като една година преди това написва първото си музикално произведение. Той е не само солист в хора, а и втори цигулар в оркестъра, поради което се запознава с увертюрите и симфониите на Волфганг Амадеус Моцарт, симфониите на Йозеф Хайдн и по-малкия му брат Михаел Хайдн и увертюрите и симфониите на Бетовен, композитор, от който се възхищава.
Една от най-плодотворните години на Шуберт е 1815 г. Той композира над 20 000 музикални произведения, повече от половината от които са за оркестър, включително девет църковни произведения (въпреки че са агностични), симфония и други.
Композициите от 1819 и 1820 г. показват значителен напредък в развитието и зрелостта на стила му. През 1820 г. са поставени две от оперите на Шуберт: „Братята близнаци“ (Die Zwillingsbrüder) (D. 647) се появява в театър Кернтнертор на 14 юни, а „Магическата арфа“ (Die Zauberharfe) (D. 644) се появява във Виенския театър на 21 август.
Той показва своето зряло лично виждане в Симфонията в си минор, известна като Незавършената симфония (D. 759). През 1823 г. Шуберт пише първия си мащабен песенен цикъл „Прекрасната мелничарка“ (D. 795), поставяйки стихове на Вилхелм Мюлер. Тази поредица, заедно с по-късния цикъл „Зимно пътуване“ (D. 911), се счита за един от върховете на този жанр. През тази година той композира и песента „Ти си почивка и мир“ (D. 776). През същата година за първи път се появяват и симптомите на сифилис.
През 1824 г. той написва вариациите в ми минор за флейта и пиано Сухи цветя, песен от цикъла „Прекрасната мелничарка“ и няколко струнни квартета. Той също така пише Соната в ла минор за арпеджионе и пиано (D. 821) по времето, когато има незначителна мания по този инструмент. През пролетта на същата година той написва Октет във фа мажор (D. 803), скица за „Голяма симфония“; а през лятото се връща в Железовце.
Шуберт е автор на:
- над 600 солови песни по стихове на Гьоте, Фридрих Шилер, Хайнрих Хайне и др.,
- 9 симфонии (най-известна от които е осмата – „Недовършена“),
- около 20 опери,
- 17 увертюри,
- 15 струнни квартета,
- камерни ансамбли (клавирен квинтет „Пъстървата“),
- клавирни творби – сонати, валсове, фантазии, емпромптюта, музикални моменти, дивертименти, фуги, ронда, скерца, вариации, като и произведения с танцов и маршов характер – немски лендлери, екосези, галопи, менуети, полонези и др.
