Европроект: Асансьори в къщите в Етъра, стъклен капак на Гайтанджийската работилница
Снимка: Европроект: Асансьори в къщите в Етъра
Директори от последните 50 години на Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" излязоха с обща позиция срещу недомислици в евро проекта “ЕМО “Етър” - музей за креативен културен туризъм”, разработен в рамките на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., в който се предлагат асансьори вкъщите и стъклен капак в Гайтанджийската работилница,съобщи Offnews.
Според тях в някои части на проекта има добри намерения, но голямата част от заложените дейности будели сериозно недоумение и безпокойство.
"Да заменяш историческата достоверност с подмяна на някои елементи на водно-техническите съоръжения, като стъклен капак в Гайтанджийската работилница е недопустимо, както и вкарване на асансьори в къщите. Да се променя външният архитектурен облик и вътрешният интериор с монтирането на асансьор в къща - паметник на културата от национално значение, какъвто е Етъра, е забранено. Има други по-добри начини да се облекчи достъпът до втория етаж на Кръстник Колчовия хан. Въпрос на архитектурно решение е да не се променя и мястото на входа в тази къща", пишат бившите директори на комплекса.
Според тяхq ако се допусне по калдъръма и около него да се разхождат електрически колички и микробуси, ще бъде нарушена автентичността на духа и на атмосферата от Възраждането.
В благовидния претекст за осъвременяването на музея с вкарването на „съвременни форми на атракции, реконструирана инфраструктура“, с „изграждането на съвременно въздействащо архитектурно-художествено осветление“, „модерна сцена на открито“ и други с цел „осигуряване на по-голяма конкурентоспособност на туристическия продукт“, както и използването на новите технологии и виртуално добавена реалност, въобще не се вписват и нямат място тук. По-скоро тези идеи навяват съмнения, меко казано, за неприемливи практики в нашето ежедневие", посочват етнографите.
"Какво ще остане от историческата достоверност на Занаятчийската чаршия, където всяка къща е оригинален образец на времето за определен регион, като подменим фенерите със „съвременното осветление“. Защо? Кому е нужно?", питат бившите директори на Етъра.
Според тях в Етъра има добри традиции и в работата с деца и „реновирането и разширяването на Детския център“, който стои като чуждо тяло и не се вписва в цялостния архитектурен облик на музея, е напълно излишно. Тази дейност можела да се поеме от уредниците в залите на Кръстник Колчовия хан.
"Загрижеността за бъдещето на музея би проличала най-ясно от отношението към майсторите. Учудващо е, че никъде даже не се споменават и минимални усилия за стимулиране и подпомагане на майсторите занаятчии, без които Чаршията е немислима. С оглед работилниците да не се превръщат само в дюкянчета за продажба на стоки с неизвестен произход, както е това в някои от тях сега", посочват подписалите позицията.
Според тях проектът би трябвало да акцентира върху това да се оживят с майстори Хлопкарската, Коларската, Медникарската и други работилници.
Със самобитния си вид и възрожданска атмосфера, Етъра няма конкуренция нито у нас, нито в чужбина, защото той е каузата на българщината, на идентичността ни като нация. Твърдението, че съгласуването с Националния институт за недвижимо културно наследство е „гарант за законността на промените“ звучи като оправдание и опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата. Всяко посегателство над неговия сегашен облик подсказва некомпетентност или недобронамереност, категорични са бившите директори на комплекса.
Неоправдано и ненужно е да се трошат 10 милиона лева, от които габровският данъкоплатец трябва да изплаща 3 350 000 лева в продължение на 12 години (като заем на Община Габрово). Предстои и вдигане на данъците. С тези пари би могъл да се построи нов музей. (За съпоставка Интерактивният музей в Габрово струва 6 278 117 лв.) Гласувайки този проект, общинските съветници в Габрово ще останат отговорни поименно пред идните поколения, категорични са бившите директори Станчо Станчев, доц. д-р Ангел Гоев, Пенка Колева, Ганчо Христов, Карамфила Грудова.
Позицията им е подкрепена от наследниците на Лазар Донков, арх. Иван Николов, бивш председател на ОбС-Габрово и много граждани на Габрово.
Източник: offnews
