Джон Кенеди е роден на 29 май 1917 г. в Бруклайн, Масачузетс
Снимка: Джон Кенеди
„Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за държавата си.”
Така казва Джон Кенеди в своята знаменита реч, полагайки клетва като 35-ия президент на САЩ на 20 януари 1961 г.
Джон Фицджералд Кенеди ((29 май 1917 – 22 ноември 1963), често се изписва като JFK (Д жей Еф Кей), е 35-ият президент на САЩ. Заема тази длъжност от 1961 г. до убийството му през 1963 г. Член на известната фамилия Кенеди, той се счита за икона на американския либерализъм. По време на Втората световна война служи като лейтенант във флота, позициониран в Тихия океан и получава официална похвала за спасяването на членовете на неговия екипаж. Той е и най-младият президент в историята на Съединените Американски Щати - бил е на 43 години, когато е избран на тази пост.
Джон Кенеди е избран за 35-я президент на САЩ на 8 ноември 1960 г.
Кенеди е единственият католик, избиран за президент, първият, който е роден в 20 век, последният (за момента), който умира преди мандатът му да е изтекъл, последният демократ от Севера, избран на този пост и последният, който встъпва в длъжност направо от Сената.
Джон Кенеди е най-младият починал президент – той е на 46 години и 177 дни, когато е убит на 22 ноември 1963 г.
Тоалетът на Жаклин Кенеди в деня на убийството на нейния съпруг Джон на 22 ноември 1963 г. е в розов цвят.
Покушението често се смята за възлов момент в историята на САЩ поради силно травмиращия му ефект върху цялата нация и поради значението на JFK, който е икона за младото тогава поколение американци. И до ден днешен отговорът на въпроса кой точно стои зад неговото убийство остава загадка.
На 26 юни 1963 г. Кенеди посещава Западен Берлин и произнася реч, разобличаваща комунизма. Докато Кенеди говори, хора от другата страна на стената в Източен Берлин, го аплодират, показвайки своята ненавист към съветската окупация. Кенеди вижда в изграждането на Берлинската стена пример за провала на комунизма. Речта е известна и с прочутата си фраза „Ich bin ein Berliner!” ("Аз съм берлинчанин!"):
„Преди две хиляди години най-гордата хвалба била „civis romanus sum“. Днес, в света на свободата, най-гордата хвалба е „Ich bin ein Berliner“ ...
Свободата има много трудности и демокрацията не е съвършена, но ние никога не е трябвало да издигаме стена, за да държим хората си вътре, за да им попречим да ни напуснат ...
Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Берлин и следователно, като свободен човек, аз изпитвам гордост от думите „Ich bin ein Berliner!“
Кенеди се включва с устем в надпреварата за Космоса. СССР е по–напред в в космическите изследвания, но Кенеди е убеден, че Америка може да настигне руснаците. В реч, произнесена в Университета Райс през септември 1962 г., той казва: „Никоя нация, която иска да бъде лидер на другите нации, не може да остане назад в това състезание.”, а също и „ние избрахме да стъпим на Луната през това десетилетие, а и да направим други стъпки, не защото те са лесни, а защото са трудни.” Кенеди иска от Конгреса да одобри финансиране за повече от 22 милиарда долара за Проекта Аполо, който цели покоряването на Луната преди края на десетилетието. През 1969 г., шест години след смъртта на Кенеди, целта е постигната. Нийл Армстронг и Едуин Олдрин са първите хора, стъпили на Луната.
Кенеди и жена му Джаки са сред младите президентски двойки, обитавали Белия дом. Двамата са изключително популярни. Славата им по скоро прилича на славата на музикални или филмови звезди, отколкото на славата на политици. Президентската двойка оказва влияние дори в модните тенденции и става обект на безбройни фото сесии в популярните списания.
Семейство Кенеди внасят атмосфера в Белия дом. Те вярват, че това трябва да е място за почит на американската история, култура и достижения. Двамата често канят артисти, писатели, учени, поети, музиканти, актьори, носители на Нобеловата награда и спортисти. Жаклин Кенеди също така събира ново изкуство, обзавеждане и ремонтира всички стаи на Белия дом.
Президентът Кенеди е убит в Далас, Тексас, по време на обиколка из щата на 22 ноември 1963 г., петък 12:30 ч. местно време. Лий Харви Осуалд е обвинен за убийството на президента, още същия ден (по това време все още не се е говорило за „покушение”).
Съществуват множество теории за убийството на Кенеди, които противоречат на възприетите официални заключения. Има различни версии за това колко куршума са изстреляни, посоката от която са изстреляни, кой куршум улучва президента и кой губернатора.
Телевизията се превръща в основния източник, от който хората черпят информация за събитията около покушението на Кенеди. Американските телевизии минават на 24–часов режим на работа, което се случва за пръв път в историята. Погребението на Кенеди и убийството на Лий Харви Осуалд са предавани на живо из цяла Америка и по света. Убийството има изключително влияние върху обикновените американци.
На 14 март 1967 г. тялото на Кенеди е преместено в гроб в Националното гробище Арлингтън. Президентът е погребан заедно с жена си, и малкото им бебе, в гроба лежат и тленните останки на брат му Робърт. На мястото гори вечен огън.
Много от речите на Кенеди и особено тази от встъпването му в длъжност, се смятат за класика и въпреки относително краткото време, което прекарва в Белия дом и липсата на значими законодателни инициативи, американските граждани поставят Кенеди сред най–добрите президенти на страната редом до Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон и Франклин Делано Рузвелт.
