Двама от трима българи са с наднормено тегло или затлъстяване
Снимка: Двама от трима българи са с наднормено тегло или затлъстяване
Затлъстяването е основен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания, диабет и чернодробни проблеми.
Колко са българите с наднормено тегло и затлъстяване
И по този тревожен показател страната ни изпреварва, както Европа, така и света.
Данните са изключително притеснителни, тъй като затлъстяването е основен рисков фактор за редица хронични заболявания като сърдечно-съдовите, диабета, чернодробни проблеми и редица др. Това стана ясно на пресконференция, която се проведе днес в БТА по повод 4 март - Световният ден за борба със затлъстяването. Участие в нея взеха проф. Здравко Каменов – началник на Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Александровска“, проф. Арман Постаджиян - началник на Отделението по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна" и проф. Людмила Матева от Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ „Св. Ив. Рилсики“.
Разпространението
61.7% от българите са с наднормено тегло или затлъстяване, показват последните данни на Световната здравна организация (СЗО). В тази категория влизат всички хора на 18 и повече години с индекс на телесна маса (ИТМ) равен или по-голям от 25. Индексът на телесна маса е основен показател за определяне на хората с наднормено тегло и затлъстяване. Той се формира от теглото на човек в килограми, разделено на ръста му в метри повдигнат на квадрат. Когато ИТМ е по-голям от 25, се счита, че е човек е с наднормено тегло, а при индекс над 30 – със затлъстяване.
58.67% е делът на хората в Европа, които са с повишено тегло, а в ЕС – 59.35%, показват още данните на СЗО. Едва в 5 държави на Стария континент броят на хората с наднормено тегло е по-голям от този в България. Това са Чехия (62.3), Гърция (62.3), Израел (64.3), Малта (66.4) и Англия (63.7). По-малък от този в България е и делът на хората с повишено тегло средно за света – 39%.
Страната ни изпреварва тенденциите и по отношение на затлъстяването. Около 13% са хората по света с този здравословен проблем, в Европа – 23.3%, а у нас делът им е 25% от популацията на 18 и повече години, показват данните на СЗО.
Какви са тенденциите при децата
Аналогично е положението и при децата, където според данните на Световната федерация по затлъстяване (СФЗ), делът на децата в България с наднормено тегло е 13.6%, като момчетата със затлъстяване между 5 и 9 години достигат до 17.1%, а момичетата до 10.2%.
Причини за наднорменото тегло и затлъстяването
Основните причини за тези негативни тенденции са в неправилния начин на живот, смятат специалистите. Повишената консумация на храна, особено по-богатата на калории, в съчетание с ниската физическа активност водят до негативните резултати. Това потвърждават и данните. Над 68% от момчетата в България страдат от липса на достатъчна физическа активност, а при момичетата този дял е 79.9% според СФЗ.
Затлъстяването като рисков фактор
Тези тенденции са изключително притеснителни, тъй като наднорменото тегло и затлъстяването са опасни за здравето. Те са рискови фактори за редица сериозни хронични заболявания:
- Затлъстяване и диабет- проф. Здравко Каменов
Затлъстяването е заболяване, което в огромния процент от случаите може да бъде избягнато или лекувано, но има склонност към рецидивиране. Затлъстяването увеличава риска за над 200 други хронични болести. Като обменно заболяване то има неблагоприятен ефект върху цялата ендокринна система, но най-голям е проблемът с драматично растящия риск за друго незаразно социално-значимо заболяване – захарния диабет тип 2. Честотата му е 10 пъти по-висока при умерено затлъстяване и 30 пъти при излишек на теглото от 135% в сравнение с идеалното тегло. Освен за сърдечно-съдовите заболявания и неалкохолната стеатозна болест, затлъстяването увеличава риска за обструктивна сънна апнея, камъни в жлъчния мехур, астма, психиатрични заболявания, синдром на поликистозните яйчници, злокачествени процеси, влошен репродуктивен потенциал, нарушения в опорно-двигателния апарат и много други.
- Затлъстяване и сърденосъдови заболявания - проф. Арман Постаджиян
Затлъстяването представлява един от съвременните рискови фактори, който допълва констелацията от повишено артериално налягане, дислипидемия и захарен диабет и оформя високата честота на съдови инциденти в световен мащаб. В повечето от Европейските страни по данни на Европейското дружество по кардиология се отчита нарастване на индивидите с наднормено тегло и изявен обезитет. Следствията – висока честота на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечна недостатъчност са логични, като особено обезпокоителни са данните, че това представлява класическия профил на индивиди с преждевременна смъртност в страните от Европейският съюз. Данните, с които разполагаме от проведени проучвания на Българската лига по хипертония и Дружество на кардиолозите в България също демонстрират висока честота на комбинация от класически рискови фактори в ранна възраст. Личното ми мнение е, че трудно би могло да се постигне адекватна превенция на съдовите инциденти, ако се стартира в късните етапи при вече изявено заболяване. Адекватната превеция на наднорменото тегло трябва да започне от ранна възраст с активното участие на семейството и изграждане на ценностна система в цялото общество за начин на хранене и физическа активност.
- Затлъстяване и чернодробни проблеми - проф. Людмила Матева
Затлъстяването, наднорменото тегло и особено натрупването на мастна тъкан в коремната кухина (абдоминално затлъстяване) са в тясна взаимовръзка с неалкохолната стеатозна болест (НАСБ). Тя се дължи на натрупването на триглицериди в черния дроб (неалкохолна стеатоза), но в част от случаите възниква и възпаление (неалкохолен стеатозен хепатит) с фиброза и прогресия до чернодробна цироза и/или първичен рак на черния дроб. Като системно метаболитно възпалително заболяване, свързано с инсулиновата резистентност, НАСБ е независим рисков фактор за поява или влошаване на метаболитен синдром, захарен диабет тип 2, сърдечно-съдова болест и хронично бъбречно заболяване. Хората със затлъстяване имат повишен риск от неалкохолен стеатозен хепатит и клинично значима фиброза, особено, ако са над 40-годишна възраст, имат повишени триглицериди, метаболитен синдром и/или захарен диабет тип 2.
Затлъстяването засилва образуването на фиброза в черния дроб и при други хронични чернодробни заболявания, например при алкохолно увреждане, хронични вирусни хепатити С и В. Повишеното отлагане на мазнини в черния дроб се доказва чрез ехографскo изследване на корема. Необходимо е изключване на друго чернодробно заболяване и повишен прием на алкохол. Най-често протича безсимптомно. При съмнение за прогресивно заболяване се обсъжда извършване на чернодробна биопсия с хистологично изследване.
Намаляването на телесната маса с поне 7% може да намали натрупването на мазнини в черния дроб, затова на пациентите се препоръчва повишена двигателна активност. Тя трябва да включва аеробно натоварване (тичане, каране на колело) за 240-360 минути седмично и ходене пеша за поне 1 час дневно. Анаеробното статично фитнес натоварване намалява притока на кислород в черния дроб и влошава функциите му. Препоръчва се и намаляване на калорийния внос с 500-1000 ккал, както и на приема на животински мазнини и въглехидрати, въздържание от „Fast food“, сладкиши, колбаси, полуфабрикати, генно-модифицирани храни, безалкохолни напитки с фруктоза. За сметка на това е добре да се увеличи приема на фибри, храни, богати на антиоксиданти и omega-3 мастни киселини. Препоръчва се и т.н. „средиземноморска диета“.
Може ли да се преборим със затлъстяването
Затлъстяването може да се предотврати, ако човек води здравословен начин на живот – храни се рационално, не преяжда и спортува. Ако вече е с наднормено тегло, той трябва да се консултира с лекар. Проблемът може да се коригира, но за тази цел трябва да се разглежда цялостно. Терапията трябва да включва физически упражнения и промяна в начина на живот. Движението заедно със здравословното хранене трябва да са първа линия на терапия при всички хора с Индекс на телесна маса≥25 kg/m2. Не винаги обаче тези промени са достатъчни, тогава трябва да се предприемат и допълнителни усилия. Възможностите в тези случаи са две – медикаментозна терапия и/или бариатрична хирургия. Първата опция се препоръчва при хора с Индекс на телесна маса над 30 kg/m2 или над 27kg/m2, когато имат усложнения, свързани с наднорменото тегло. Медикаментите са два основни вида – такива, които повлияват централната нервна система и намаляват апетита или такива, които действат периферно и влияят на стомашно-чревния тракт. Бариатричната хирургия е третата линия терапия, която се прилага при пациенти с Индекс на телесна маса над 40kg/m2 или над 35 kg/m2 с придружаващи заболявания. При нея най-често се редуцира обема на стомаха и/или се променя свързването на хранопровода, червата и др. което води до намаляване на апетита и количеството поемана храна.
