Дунав пази Черноморието от замърсените води в Одеския залив
Снимка: Дунав пази Черноморието от замърсените води в Одеския залив
Няма придвижване на замърсяване към териториалните води на България и Румъния след взривяването на язовир "Нова Каховка".
Това показват данните от сателитното наблюдение на западните брегове на Черно море. Данни от него се обработват в Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона във варненското Военноморско училище. Редовно наблюдение на състоянието на морските води след разрушаването на стената на украинския язовир прави също Министерството на околната среда и водите, както и Басейнова дирекция "Черноморски регион".
"Замърсителите се завъртат по часовниковата стрелка" каза в интервю за националното радио ръководителят на Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона капитан първи ранг проф. д-р Мирослав Цветков. На база на данните за морските течения от европейската програма за сателитно наблюдение на Земята "Коперник" се правят и симулации на движението и разпространението на вероятни замърсители, които биха дошли от Одеса, каза още той. Поредната, 30-а, симулация показва, че няма вероятност те да достигнат до нашето териториално море."
Повод за тревогата от евентуално замърсяване на водата по българското Черноморие дават множество публикации в социалните мрежи. В тях се твърди, че морската вода е необичайно зелена за началото на лятото и, че по крайбрежието плуват големи петна от опалесцираща пяна.
По информация на "Дневник" от базирания във Варна Институт по океанология към БАН най-вероятната причина за зеленикавия цвят на морската вода е цъфтежът на специфичен вид водорасли заради понижената й соленост. Данните от анализите, извършвани от института, сочат, че концентрацията на хлорофил във Варненския залив е 2.8 пъти по-висока от тази при Крапец например. В същото време край курорта Златни пясъци и плажа Шкорпиловци южно от Варна цъфтеж на водорасли няма, показват данните на Института по океанология.
Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона във военноморското училище във Варна използва сателитни данни, събирани по програмата Copernicus Marine Service на Европейския съюз. "Използвайки тези данни, правим симулации на
Движението и разпространението на вероятни замърсители, които биха дошли от северната част на Черно море, и изчисляваме дали те ще достигнат водите на нашата държава, каза още за БНР проф. Мирослав Цветков.
Симулациите, които правим от 6 юни - деня на инцидента в "Нова Каховка", показват, че теченията през този сезон са такива, че ако има замърсители в северозападната част на Черно море около Одеса, те се задържат в изключителната икономическа зона на Украйна. Освен това теченията завихрят тези замърсители по часовниковата стрелка, което означава, че към момента това замърсяване не може да достигне до България."
Според Цветков, ако евентуално замърсяване тръгне на юг, то първо трябвало да бъде засечено Румъния, но до момента няма официална информация по крайбрежието там да е засечено нещо притеснително, казва той. "Данните от сателита "Сентинел две" се използват, за да бъде направена прогноза за теченията един ден напред, обяснява Мирослав Цветков. Тези симулации показват, че
Центърът във Варна, както и базираният там Институт по океанология към БАН наблюдават и замърсяванията южно от делтата на река Дунав. Според двата екипа евентуално замърсяване в тази зона би се дължало на повишаването нивото на Дунав от края на май досега. То е причинено от силните валежи в северозападна България, в Румъния и в Сърбия. По тази причина замърсяванията край делтата на реката най-вероятно са седименти, които са постъпили в Черно море през Южния ръкав на р. Дунав, гласи обяснението на Института по океанология.
Източник: Дневник
