Древната история на Първото българско царство: Къде са живели прабългарите на Аспарух
Снимка: Древната история на Първото българско царство
След смъртта на Кубрат прабългарите, водени от Аспарух, се заселват в местността Онгъла. Там не е ясно колко време прекарват. Този Онгъл има много важно място в българския политически живот, защото фактически се явява първата българско владение след 680 г. В него се е укрепява Аспарух с хората си, там е отпразнувана победата над византийския император Константин IV Погонат и там е сложено началото на Първото българско царство (681 г.). И така, къде е това място, как изглежда и каква е площта му?
До скоро този въпрос е много оспорван. Византийските хронисти, описали събитията от онова време, са патриарх Никифор и Теофан Изповедник. Те дават информация, която допуска разнопосочни прочити и тълкувания. Двамата не са очевидци на събитията, а ползват за основа на историческите си трудове друго съчинение, което не се запазва в наши дни. Ето коментарите за паметната битка между прабългари и византийци и последвалия мирен договор, с който се признава основаването на Дунавска България (681 г.).
„А императорът Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че опустошава близките до Дунава земи, т. е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните, много се огорчил и заповядал всички отреди да преминат в Тракия. И като въоръжил флота, потеглил срещу тях по суша и по море с намерение да ги изгони с война, като отправил в боен ред пехотната войска по суша към т. нар. Оглос и Дунава и заповядал корабите да пуснат котва на близкия бряг.“ (Теофан Изповедник)
„А Константин, след като узнал, че заселилият се при Истър народ напада близките области на ромейската държава, се заел да го унищожи, прекарал тежко въоръжени войски в тракийската земя, въоръжил също и флота и се отправил против флота, за да се отбранява. А българите, щом видели множеството конници и кораби, уплашили се от внезапния и ненадейния поход, избягали в своите укрепления и там останали четири дни. И понеже ромеите не могли да завържат сравнение с тях поради непроходимостта на мястото, те (българите) се съвзели и станали по-смели. (…) Те преминали Истър, спуснали се към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя.“((патриарх Никифор).
От цитираните сведения става ясно, че Онгъла (Оглоса) се намира „отвъд Дунава“, при „Истъра“ (Дунав), в някаква непроходима местност, в която прабългарите изграждат свои защитни укрепления. Дългогодишните опити за локализация на историческата местност Онгъла водят до следните заключения. Става дума за равнинна и блатиста територия с площ приблизително 15 хил. кв. км. Част е от днешните Бесарабия и Северна Добруджа. Защо прабългарите избират именно тук да се установят?
От една страна, природните условия тук са много близки до тези в Плисковското поле, където прабългарите се настаняват по-късно. Явно такива са предпочитанията тогава – към равнинни места, подходящи за паша на конете. От друга страна – Дунава и Черно море предоставят естествена защита от вражески нападения, затова прабългарите се настаняват в съседство с тези големи водоеми. За защита срещу византийците от юг бил изграден дългият около 60 км Малък землен вал, докато срещу хазарите и аварите от север е насочен Южният бесарабски вал. Така огромното множество Аспарухови прабългари усвояват едно обширно защитено пространство. Освен това във вътрешността на Онгъла има друго, по-малко и солидно укрепено място, което се обитава от владетеля и приближените му аристократи: това е лагерът Никулицел. С площта си от 48 кв. км това е най-голямото подобно военно укрепление за времето си.
Колко време прабългарите прекарват в Онгъла и в Никулицел след победата си над византийците на Константин IV Погонат и последвалия мирен договор (681 г.)? На този въпрос все още няма категоричен отговор. За да стане ясно кога прабългарите се настаняват в Плиска и в „така наречената Варна, близо до Одесос“, трябва да се използват сведенията от археологически разкопки. Трябва да се датират правилно строителните периоди на столицата Плиска и на другите езически прабългарски аули в Дунавска България. Нещо друго много важно – трябва да се изясни хронологията на прабългарските езически некрополи от териториите на днешна България, както и на прабългарската керамична традиция. Защото може да се очаква, че след като прабългарите са настаняват в днешните български земи, те оставят свои некрополи (гробища) и свои специфични глинени съдове, които са косвено свидетелство за присъствието им.
Онгъла и Никулицел
Към момента изследователите датират „излизането“ на прабългарите от Онгъла в различни периоди. Посочва се управлението на Кормисош (след 753 г.), Кардам ( след 777 г.), дори Крум ( след 803 г.). Това значи, че прабългарите остават в Онгъла повече от столетие. Така че въпросната територия е огромна важност за историята на Първото българско царство.
Възможно е обаче поне една част от прабългарите да напускат Онгъла и да са заселват в днешна България още през 80-те г. на VII в. Свидетелство за това е най-ранният езически прабългарски некропол (гробище) – този при Балчик. На площ от декар и половина в него са проучени над 200 гроба. Прабългарите-езичници от онова време се погребват с трупополагане и трупоизгаряне (смесена, биритуална погребална практика). Това подсказва, че заселването на прабългарите трябва да се разглежда като дълъг процес, а не като еднократен акт.
