Доц. Тодорова: Захарен диабет, затлъстяване и сърдечно-съдов риск - част 2
Снимка: Доц. Тодорова: Захарен диабет, затлъстяване и сърдечно-съдов риск - част 2
Данните от литературата показват, че както е възможно да забавим прехода предиабет към диабет, така е възможно да намалим честотата на СС инциденти при пациенти със ЗД чрез оптимизиране подхода към рисковите фактори, допринесли за появата и прогресията на атерослеротичните съдови промени . Препоръките включват задължителна промяна в стила и в начина на живот, намаляване на стреса, отказ от тютюнопушене, спазване на строг диетичен режим, редовна физическа активност (спорт или ходене пеша), намаляване на телесното тегло, контрол на кръвната захар, атерогенните липиди, артериалната хипертония, и стриктно придържане към предписаното лечение. Затова задължително трябва да се прилага комплексен подход на лечение и контрол на рисковите фактори и той трябва да бъде непрекъснат и доживотен.
За пациентите със ЗДТ2 е от изключително значение да се поддържа добра метаболитна компенсация, оценена чрез комплексен подход, който включва поддържане на нормални нива на кръвна захар, холестерол, триглицериди, артериално кръвно налягане и нормално телесно тегло. Контрола на кръвната захар включва едновременно нормализиране на четири основни показателя: кръвна захар на гладно, кръвна захар след нахранване, вариабилност на кръвната захар гликиран хемоглобин (HbA1c). Кръвната захар на гладно отразява чернодробната продукция на глюкоза и чувствителността на черния дроб към биологичното действие на инсулина. Самостоятелното измерване на кръвната захар на гладно ориентира, но не дава представа за цялостния контрол на кръвната захар в денонощието. Кръвна захар след прием на храна зависи от нивото на кръвната захар на гладно, от глюкозния внос от храната, от инсулиновата секреция и инсулиновата чувствителност на периферните тъкани.
Съществуват научни доказателства с висока степен на достоверност, според които, не кръвната захар на гладно, а кръвната захар след нахранване самостоятелно или в съчетание с големите колебания в нивото на денонощната кръвна захар (вариабилност) са мощни рискови фактори за съдово ендотелно увреждане и могат в значима степен да предсказват риска за сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност при ЗД. Затова и нашите терапевтични цели са достигане и поддържане на стойности на кръвна захар и HbA1c в нива, най-близки до нормалните, а именно:
Кр. захар на гладно сутрин между 4-6 mmol/l
Кр. захар на 120 мин. след хранене <8 mmol/l
HbA1c <6.5 % при млади и около 7.0 % при възрастни пациенти
Съвременният подход включва индивидуализирани терапевтични цели, при определяне нивото на HbA1c при отделния пациент, които се определят от давността на диабета; очакваната продължителност на живота; съпътстващите заболявания; установените съдови усложнения; потенциалните рискове от хипогликемия; страничните терапевтични ефекти; отношението на пациента към терапията и мотивацията на пациента да се придържа строго към определената терапия. По-ниско прицелно ниво на HbA1c (6.0-6.5%) се препоръчва при млади пациенти с малка давност на заболяването, без значимо ССЗ, и без значим риск от хипогликемия. По-високи таргетни стойности на HbA1c (7.5-8.0%) са подходящи за пациенти с анамнеза за тежки хипогликемии, по-голяма продължителност на диабета, възраст над 65 години, съпътстваща заболеваемост, очаквана по-малка продължителност на живот.
Лечението на хипергликемията е в основата на превенцията на сърдечно-съдовите заболявания при пациентите със захарен диабет тип 2 . Основните класове антидиабетни медикаменти могат да се разделят в три класа: 1). осигуряващи инсулин [инсулинови препарати, сулфонурейни, меглитиниди, глюкагоно-подобен пептид-1 (GLP-1) рецепторни агонисти, дипептидилпептидазни-4 (DPP-4) инхибитори]; 2). увеличаващи чувствителността към действието на инсулина (Метформин и Пиоглитазон) и 3). инхибитори на глюкозната абсорбция [алфа-глюкозидазни инхибитори и на натриево-глюкозния ко-транспортер-2 (SGLT2) инхибитори]. Не трябва да се забравя, че някои от схемите на лечение на хипергликемията могат да имат негативно влияние върху съдово- коронарното заболяване.
Захарен диабет, затлъстяване и сърдечно-съдов риск - част 1
Автор: Доц. Катя Тодорова дм, МУ - Плевен
.........................................................................
Доц. Катя Тодорова е Началник на Клиника по ендокринология, УМБАЛ “Д-р Г. Странски” – Плевен и доцент към катедра “Кардиология, пулмология, ендокринология” – МУ- Плевен
Образование и квалификация:
Средно образование – Образцова природоматематическа гимназия „Хр.Михайлов”, Mихайловград (1975)
Висше медицинско образование – Висш медицински институт – София (1981)
Специалност “Вътрешни болести” (1990)
Специалност “Ендокринология и болести на обмяната” (1994)
Научно - образователната степен “Доктор по медицина”, Специализиран научен съвет при ВАК - София, (2008)
Доцент по ендокринология (2011)
Научна дейност:
97 научни съобщения и доклади, изнесени на международни и национални форуми.
74 публикации в български и чуждестранен медицински печат.
Защитен дисертационен труд на тема–“Фармакоикономически анализ на лечението на захарния диабет през периода на бременност” (Coфия, 2007 ).
Съавторство в учебници за студенти „Акушерство” (София, 1998), „Акушерство” (София, 2014), Вътрешни болести първа част (Плевен, 2015, под печат).
Монография “Диабет и бременност” (София, 2010).
Съавторство в монография „Diagnostic approach for assessment of beta cell function during pregnancy”. (Saarbrucken, Germany; 2015).
е - Здраве и култура Здравен форум
