Добружански народни хора: Сборенка, Ръка, Варненско, Ръченик, Тропанка, Данец, Опас

Добружански народни хора: Дунавско, ганкино, дайчово, еленино, свищовско, чичовото

Снимка: Добружански народни носии и хора

Хора от Добруджанска фолклорна област

Типично за танците в Добруджанската фолклорна област е да играят тялото и раменете, както при жените, така и при мъжете. Танцува се приклекнал или приседнал. Стъпките наподобяват ежедневния труд и връзката на хо̀рата с плодородната земя.

Добруджанската област е тясно свързана с Дунавската равнина в историческо-географски, етнографско и културно отношение. Тази област е богата и плодородна, с основен поминък на населението - земеделие и риболов. Това оказва влияние и върху характера на танца на добруджанеца. Той е спокоен, уверен, с весел нрав, изключително трудолюбив и силно привързан към земята си. Танцува с изпъчени гърди и свободни широки плавни движения на ръцете, с участие на цялото тяло.
За добружанските хора при мъжете са характерни притропвания, приплъзгания, клякане и превъртане по земята, игра с рамене и акценти на трудови елементи в движенията, а при жените - спокойно танцуване с леко движение на раменете и специфично провикване.

Най-често срещаният размер е 2/4, а по-рядко 5/8, 9/8, 9/16. Типични инструменти са гъдулката /копанка/, кавал, джура гайда, голям дудук, ръчна хармоника.
Мъжката носия е чернодрешна, но със специфични дебели калцуни, женската е сукман или поли и риза с елече с интересна шапка /качуло/ като гребен на петел, а от нея идва и името на местното население "Гребенци".