Димитър Манчев е роден на 17 юли 1934 г. в София
Снимка: Димитър Манчев като Миташки в Оркестър без име
— Миташки, айде отиди пусни грамофона, стига сме свирили само на простаците вечерно време! — Павката
Жорето: Как го постигате, другарьо Миташки. Такъв млад и с дъщеря за женене.
Миташки: Млад съм, бе. Млад съм. И ми се живее. Живее ми се, бе!
Миташки показва колата и мята ключовете към младоженеца: Айде сега целувай ръка, че тая ръка ще ви храни!
Жорето: Ей, Павка, така и аз се женя.
Павката: Еми какво чакаш! Бягай и целувай ръка! Може и на теб да ти купи кола.
— Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?
— Абе Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…
— Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?
— Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора и да не го пускам, като е празен долапа…
— Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…
Ама вчера Миташки беше вързáл кънките. Какви осморки правú по дансинга... Направо Роднинá и Зайцев!
Из "Оркестър без име"
Димитър Манчев е български артист и киноартист, който изиграва над 150 роли в театъра, киното и телевизията.
През 1962 година постъпва в трупата на Сатиричния театър, където преминава целият театрален творчески път на Манчев. До последната си роля той остава верен на любимия си театрален жанр – сатирата.
Снимал се е в 12 български игрални филма.
Най-популярната роля на Димитър Манчев в киното е на Миташки в българския филм „Оркестър без име“ (1982).
Другите му изяви на големия екран са в „Горещо пладне“ (1966), „Понеделник сутрин“ (1966), „Последният войвода“ (1968), „Герловска история“ (1971), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), „Топло“ (1978), „Роялът“ (1979), „Непълнолетие“ (1981), „19 метра вятър“ (1986), „Трака-трак“ (1996) и „Рапсодия в бяло“ (2002).
Едни от най-запомнящите му се роли на сцената на театъра са: Коваджик („Свинските опашчици“ от Ярослав Дитъл), Щатала („Смъртта на Тарелкин“ от Александър Сухово-Кобилин), г-н Фратю („Чичовци“ от Иван Вазов), Хесапов („Островът“ от Борис Априлов), Оргон („Тартюф“ от Молиер), Булингер („Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт), Гечев („Римска баня“ от Станислав Стратиев).
