Дали казва, че я “обича повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо, и даже от парите”
Снимка: Дали казва, че я “обича повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо, и даже от парите.”
„Аз я обичам повече от татко си, повече от майка си, повече от Пикасо. И дори повече от парите!“ написал Салвадор Дали за своята Гала на Федерико Гарсия Лорка.
Всеизвестна е тази обич сред двама от най-големите ексцентрици на предишния век - Салвадор Дали и неговата Гала.
Краят на Първата международна война е обявил началото на ново време освен в икономическия и политическия живот на Европа. На сцената на културата също ври и кипи – освободени от ужаса на окопите и от мисълта за утрешния самун, твoрци търсят нови музи. Ако действителността не е задоволителна, за какво да не ги намерят оттатък, в сюрреалното?
В тези години на разгар една млада и умна жена е оставила с болежка опустошената си татковина и е намерила своето място в центъра на културния въртоп на Европа – Париж, в обществото на сюрреалистите. Променила е даже рожденото си име Елена на Гала, само че постоянно ще ѝ липсва снежната безбрежност на съветската степ. В тези години един млад мъж, Салвадор, в дребен каталунски град, надалеч от кипежа на огромната Европа, е отхвърлил образованието в Академията на Мадрид и рисува в собствен личен жанр, вдъхновяван от хубостта на средиземноморския бряг, свързвайки действителност със сън и фантазии.
Съдбата среща Гала и Салвадор, севера и юга, тя – женена и 10 години по-възрастна, той – млад и свободен, и ги свързва в една невъзможна обич.
Тази връзка не съумяват да раздерат нито житейски компликации, нито злонамерени хора, „ до момента в който гибелта ги раздели “. Гала и Дали, Неразделимите. „ Гала се трансформира в солта на живота ми, в моя пътеводен огън, в моето друго аз “, споделя Салвадор Дали.