22 април 1876 г.: Освещава се знамето на Райна Княгиня, първата дипломирана акушерка
Снимка: Райна Княгиня става първата дипломирана акушерка
На 22 април 1876 г., денят на освещаването на знамето, Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли.
Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:
„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“
Райна Футекова е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище.
Райна Княгиня е българска учителка, ушила въстаническото знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание
Райна Попгеоргиева Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви — „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).
В деня на обявяването на Априлското въстание, Райна Княгина развява знамето редом с Бенковски.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Умира на 29 юли 1917 г.
