Д-р Ценов: Най-агресивният рак и навикът, който го подхранва – тютюнопушенето
Панкреатичният карцином е едно от най-агресивните онкологични заболявания, с една от най-неблагоприятните прогнози. Единственият подход за радикално лечение на болестта е хирургичният. В близо 90% от случаите става дума по-конкретно за дуктален аденокарцином.
За съжаление пациентите с карцином на панкреаса рядко имат характерни симптоми, които да ги насочат към лекарска помощ своевременно. Често те се оплакват от дискомфорт и слаби болки в горния коремен етаж. Един от най-характерните признаци е т. нар. безболкова жълтеница, когато близки на пациентите, или самите те, забелязват пожълтяване на кожата и склерите. Това се дължи на притискане на жлъчните канали от тумора.
Както всяко онкологично заболяване, ракът на панкреаса е с полиетиологична генеза. Това означава, че не може да се посочи конкретна причина той да се развие при даден пациент. Въпреки това са изследвани обстойно рисковите фактори, които повишават опасността това да се случи. Те най-общо се разделят на вродени и придобити. Сред вродените основен е фамилната обремененост – наличието на родственик с доказан рак на панкреаса. Сред придобитите рискови фактори са обезитет (повишен индекс на телесна маса), алкохолен прием, дългогодишен хроничен панкреатит, захарен диабет и тютюнопушене.
Тютюнопушенето е с най-голяма тежест като придобит рисков фактор за карцином на панкреаса. То увеличава риска от развитие на болестта, ускорява развитието при вече наличен карцином и намалява преживяемостта на пациентите. Увеличаването на риска нараства с броя изпушени цигари дневно и се покачва до 3 пъти при лица, пушещи по 35 и повече цигари на ден. Важно е да се отбележи, че при бивши пушачи рискът постепенно спада и след 10-20 години достига нивата при общата популация, казва д-р Стефан Ценов от екипа на Първа клиника по коремна хирургия на ВМА.
Проведените изследвания показват мултиплициране на риска при пациенти с известна фамилна обремененост, които са пушачи. Вероятността за развитие на дуктален карцином при тях е до 8 пъти по-голяма от стандартната популация. Патохистологични изследвания на панкреас при пациенти, които са били пушачи често показват т. нар панкреатична интраепителна дисплазия – състояние, смятано за предраково.
Тютюневият дим е съставен от богата смесица от над 60 субстанции с доказани карциногенни свойства. Една от основните е никотин, който в организма се трансформира в нитрозамини. Карциногените достигат до панкреаса или директно по кръвен път или чрез жлъчния сок, произведен от чернодробния паренхим след филтрирането на кръвта през него. По този начин се увеличават клетъчните митози (деления) и възможностите за метастазиране.
Има и други възможни механизми за карциногенният ефект на тютюнопушенето. Например то предизвиква състояние на хронично възпаление в организма, също така води до завишени нива на холестерол, които независимо един от друг допринасят за карциногенният му ефект и могат да потенцират метастазирането. Карциногенните съставки на тютюневия дим могат да се свържат с ДНК на клетките и да предизвикат онкогенни мутации.
Много епидемиологични проучвания доказват, че излагането на тютюнев дим, извън тютюнопушенето, при пушачи и непушачи, е свързано с повишен риск за развитие на карцином на панкреаса и по-ранна изява на болестта.
Употребата на пури на практика излага пушача на същите карциногени както конвенционалните цигари. Относно употребата на наргилета или електронни цигари няма публикувани дългосрочни данни. За дима от първите е известно, че съдържат съставки, сходни на тези в тютюневия дим. Разликата е в количествените съотношения, но продължителната експозиция при еднократна употреба на наргиле според някои автори се равнява на до 100 цигари.
Предвид това рисковите фактори за панкреатичния карцином са подробно обследвани и тютюнопушенето е придобитият рисков фактор с най-голяма тежест. Именно затова трябва да се стимулира намаляването на употребата на цигари и други тютюневи изделия с оглед превенция на рака на панкреаса и всички други свързани с тютюнопушенето онкологични заболявания, казва в заключение д-р Ценов.
/ВМА
Здраве и култура Здравен форум
