Д-р Сибила Маринова: Донорството е шанс да дарим живот и да победим смъртта
Снимка: Д-р Сибила Маринова: Донорството е шанс да дарим живот и да победим смъртта
Донорството е последното добро, което човек може да направи на този свят.
Д-р Сибила Маринова е началник на отделението по анестезиология и интензивно лечение в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - Велико Търново и регионален координатор по донорство за Северен централен регион. Болницата е донорска база вече над 10 години, през които е реализирала 38 донорски ситуации. Благодарение на тях са спасени над 96 човешки живота. Пет от донорските ситуации са от началото на 2021 г. до момента.
Какво е мястото на донорството в живота на д-р Маринова и какво мотивира екипа ѝ да бъде първенец по извършени трансплантации у нас?
Какво е за Вас донорството и защо трансплантациите са толкова важни?
Донорството за мен е кауза. Кауза, в която дълбоко вярвам. Трансплантациите са единственият шанс за живот на пациентите в краен стадий на органна недостатъчност, а пациент с доказана мозъчна смърт по медицински и законови критерии е починал пациент. За него вече няма надежда, но тази надежда може да бъде дадена на някой, който чака за трансплантация. Тя е надежда и за близките на донора, че част от него ще остане жива и така той ще победи смъртта.
От няколко години донорската база във Велико Търново е с най-много реализирани донорски ситуации, както и тази година. Как го постигате?
Постигаме го с много труд и защото работим със сърце и вярваме в това, което правим. Самата аз имам донорска карта и моите близки знаят, че ако се случи да изпадна в мозъчна смърт, бих желала да бъда донор.
С д-р Лъчезарова, другият координатор, сме сертифицирани обучители по донорство от Института по донорство и трансплантации в Барселона.
Реанимациите са най-тежките отделения. В тях има много смърт. Все още има състояния, при които медицината е безсилна да помогне, а когато имаме донорска ситуация, от смъртта се ражда живот. Един човек спасява няколко други. Това е изключително.
Как, според Вас, може да се промени ситуацията с малкото трансплантации у нас?
Може да се промени с много организационна работа и много обучения, както и информационна кампания, която да е постоянна. През 2016-а година с д-р Лъчезарова осъзнахме, че по темата няма информация в обществото и започнахме информационна кампания в нашия регион, която се разрастна и стана национална. До преди пандемията имахме много срещи и разговори с различни организации и общности. Точно преди локдауна имах уговорена среща за разговор по темата със служителите на българския клон на известна чуждестранна компания, които са около 1000 души. Продължавам да работя по тази кампания, когато мога и по начини, които настоящата ситуация позволява.
Кое е най-трудното в работата Ви като координатор по донорство?
Разговорът с близките.
Как протичат тези разговори?
Емоционално. Това е нещо, с което никой от нас, за годините работа, не може да свикне. Тежко е и за тях, и за нас. В момент, в който са съсипани от мъка, намират в себе си сили и благородство да дарят. Да дарят живот.
Какво си спомняте от първата си донорска ситуация и има ли случай във Вашата практика като координатор, който Ви е трогнал изключително много?
Една от първите ми самостоятелни донорски ситуации беше на 6-годишно дете, паднало от стената на Царевец. Беше преди повече от 10 години. Детето направи мозъчна смърт и аз съобщих на близките. Когато те ме попитаха какво означава това, им обясних и им казах, че пациент в мозъчна смърт би могъл да бъде донор. Не поисках от тях съгласие за донорство, не можах. След 2 часа родителите се върнаха пред реанимация и сами поискаха тяхното дете да бъде донор. По това време в листата на чакащите сърдечна трансплантация е 9-годишно дете, което получава сърцето на донора - на 6-годишното дете в мозъчна смърт. Това 9-годишно дете сега е красив и здрав млад мъж, спортист. Тази година се запознах с него на маратона Витоша 100. Ето затова нашата работа си заслужава!
Искате ли да кажете нещо на хората, които не подкрепят донорството?
Донорството е шанс да дарим живот и да победим смъртта. Това е последното добро, което човек може да направи на този свят.
Източник: МЗ
Здраве и култура Здравен форум
