Д-р Константинов за бившите министри: Петров, Ананиев, Ангелов, Кацаров
Снимка: Д-р Константинов за бившите министри: Проф. Петров, Ананиев, проф. Ангелов, д-р Кацаров
От 2017 г. до сега се смениха петима здравни министри. Когато си директор, няма как да коментираш впечатления от тях – нито е редно, още по-малко здравословно в някои случаи. Но когато вече не си, смятам, че това не е лоша идея. И сега ще го направя. Бих искал обаче да пиша само за нещата, които ми направиха лично добро впечатление у тях. Злобата и негативизма в обществото ни са в достатъчно количество, няма нужда и аз да добавям.
--- Проф. Николай Петров. Той в същност ме назначи на поста, след конкурс, в който участваха няколко кандидати. Вече като директор, Проф. Петров ме впечатли с един дълъг, почти два часа разговор, в който ми обясняваше как може да се оптимизират разходите в едно лечебно заведение. Той идваше от Военна болница, където като началник направи много за финансовото ѝ оздравяване. Аз имах опит в администрацията, но като мениджмънт на голямо лечебно заведение бях далече от неговия. Мисля, че по-дълъг от този разговор с министър не съм водил. И всичките му съвети бяха в посока как да се спрат течовете, разхищенията, да се постигнат по-ниски цени на доставки, къде се получават пробойните и как да се запушат. Съветите и поведението му никак не се връзваха с това, за което беше обвинен и по-късно трябваше да напусне. Ама наистина, честно ви казвам. Знам, че няма чисто бяло и чисто черно, но за мен проф. Петров остава в рубриката почтени хора и му благодаря.
--- Кирил Ананиев. Беше вечно с усмивка и кротък характер при срещите ни. Те не бяха много, но никога не е отказвал да се видим. Това беше човекът, който подкрепи в най-голяма степен инвестициите в болницата – изграждане на новата клиника по медицинска онкология, купуването на ПЕТ скенер. ПЕТ скенера е скъпа машинка – от МЗ бяха дали пет милиона лева, с които трябваше да го купим, ама трябваше и да ремонтираме подземието, където да го инсталираме. Когато попитах за тези пари какъв апарат може да си позволим, първоначално ми се предложи машина, която е трета линия след „премиум“ сегмента. Премиума бил твърде скъп и парите не стигали. В един момент даже чух гласове, че парите са дадени точно за такъв модел и трябва да внимавам какво правя. Беше ми интересно дали това е така и действах директно - отидох при К. Ананиев. В такива моменти въпрос от типа „Вие ли искате да купим точно този модел?“ е немислимо да бъде зададен направо, но богатството на езика позволява да се намерят точните думи. Ананиев ми каза нещо много просто: д-р Константинов, нека вашите специалисти преценят. Единственото, което аз искам е с тези средства да вземете най-добрата машина за болницата. И я взехме. От „премиум“ сегмента. Даже върнахме малко пари на министерството, които останаха след търга. Почтен човек и му благодаря.
--- Проф. Костадин Ангелов. Когато го номинираха за поста, първата ми мисъл беше, че трябва да си търся друга работа. Защото ще бъда сред първите уволнени. Причината – стар проблем от времето ми в министерството, при който той не харесал моите действия, със сигурност без да знае цялата картина. И вече като обикновен лекар в Майчин дом, той ми прати много гневно съобщение, коментирайки работата ми като министър. При такива „топли“ чувства, на какво може човек да се надява по нашите географски ширини? Колко му е да ми прати няколко проверки, с които да намери „тежки“ нарушения и да ме освободят? А имаше и още по-лесен вариант. Беше дошло време за конкурс, който просто нямаше да спечеля. Но не се случи нито първото, нито второто. Имахме чисто служебни отношения, без тормоз, без намек за реванш. Смятам, че за политиците е важно да могат да превъзмогват егото си. Проф. Ангелов показа, че може, за което му благодаря.
--- Д-р Стойчо Кацаров. С него се познаваме отдавна. И изповядваме различни идеи за модела на здравната ни система. Той смята, че пазарът в здравеопазването е естественото решение на проблемите. Нека има много болници, те да се конкурират, добрите привличат пациенти, лошите – не. Добрите получават пари, лошите не. Едните просперират, другите залиняват. Аз пък мисля, че държавата трябва да има силна регулираща роля в здравеопазването и само на пазарни сили не трябва да се разчита. Не ме разбирайте погрешно – включването на частната инициатива е могъщо оръжие, но здравеопазването е специфичен пазар и държавата трябва да има сериозна роля в него. С една дума – различни виждания, а за някои това е проблем. При служебните министри има и нещо друго. Те са за кратко и го знаят. Често нямат дълготрайни политически цели, от което отпада естествената спирачка да не вършат зулуми, които утре ще навредят на кариерата им. Политическата нестабилност вече беше активирала кръгове, които виждаха удобен момент да ме махнат от поста, още повече, че с всеки месец болницата ставаше все по-апетитна, а с това тяхното желание растеше. Благодаря на д-р Кацаров, че по отношение на мен показа принципно поведение. А персонала и болните в УСБАЛО се надявам един ден да му благодарят за парите, които той осигури за ремонт на втори и трети етаж. Тази седмица трябваше да подпишем договора и ремонтът да започне.
Казах, че ще пиша само позитивно. За това спирам с имената до тук.
Д-р Стефан Константинов, Фейсбук профил
