Д-р Bossche: Ще има разрушителни последствия от масова ваксинация по време на пандемия
През март 2021 г. д-р Geert Vanden Bossche публикува отворено писмо, в което изразява загрижеността си относно невиждания размах на човешка намеса в пандемията Ковид-19, която рискува да предизвика катастрофа без еквивалент и призовава да се инициира дебат върху разрушителните последствия и ново имунно бягство на вируса поради започналата масова ваксинация в хода на вирусната пандемия.
Д-р Bossche: Ще има разрушителни последствия от масова ваксинация по време на пандемия
За всички, които не са специалисти в тази област той дава разбираема научна версия на този коварен феномен, правейки паралел с нещо много по-познато като антимикробната резистентност. Всъщност антителата, произведени от нашата собствена имунна система, могат да се считат за антивирусни антибиотици. Те са естествени, част от вродения имунитет или придобити, произведени в отговор на среща с патогени. Първата бариера на вродения имунитет са лигавиците на дихателна и храносмилателна система. Остарявайки, ние все повече и повече се сблъскваме с различни ситуации, в които вроденият имунитет (първа линия на имунната защита), не е достатъчно силен, за да спре патогените. В този случай нашата имунна система се опира на по-ефективни изпълнители - антитела, Т-лимфоцити. И така ние изграждаме постепенно специфичен имунитет, т.е високо специфични антитела. Точно такива високо специфични антитела изгражда и ваксината, за да ни предпази от Ковид -19.
Защо тогава използването на тези ваксини в хода на вирусната пандемия поражда притеснения?
Лесно можем да разберем това като направим аналогия с по-познатия феномен антибиотична резистентност. При бактериална инфекция от първостепенна важност е да се подбере правилният антибиотик след антибиограма, но също и да се приема достатъчно време. Ако не се спазват тези правила се развива микробна резистентност.
При вирусите е подобно, особено при такива, които бързо мутират (както коронавирусите). Когато натискът, упражняван върху имунната защита на популацията започне да заплашва репликацията и трансмисията на вируса, той мутира, за да не бъде разпознат и атакуван от имунната система на гостоприемника. Това е т.нар. имунно бягство. Вирусът може да използва тази стратегия само, ако има достатъчно пространство да се възпроизвежда.
В извън епидемична обстановка възникващите мутации не са плашещи, защото вероятността вирусите да намерят бързо гостоприемник е слаба.
Не такъв е случаят по време на пандемия. Тогава вирусът се разпространява по целия свят и много хора го отделят и предават (безсимптомни носители). В този случай е много по-голяма вероятността той да попадне на индивиди, които не са инфектирани или все още нямат симптоми. Ако те не са добре защитени от вродения си имунитет, ще заболеят.
Има все повече съобщения, че образуването на специфични антитела след заболяване е бързопреходно, а самите антитела са с недостатъчна ефективност. Въпреки това те имат по-висок афинитет за свързване с протеин S на вируса, измествайки естествените вродени антитела. Вследствие на това се увеличава броят на хората които са склонни да заболеят тежко. Това са предимно млади хора и деца, които все още нямат специфични антитела, тъй като системата на вродения имунен отговор при тях не е достатъчно тренирана (не се е срещала с различни имунологични заплахи). Без съмнение и липсата на експозиция вследствие наложените карантинни мерки действа неблагоприятно върху вродената имунната система.
От друга страна масовата ваксинация и протекция на възрастните хора ще доведе до това,че вирусът ще заразява по-често младите при които вроденият имунитет е недостатъчно зрял или потиснат временно и които от друга страна нямат специфични антитела към протеин S.
Д-р Bossche смята, че сме изправени и пред друг огромен проблем отнасящ се до ваксинираните пациенти. Последните се срещат все по-често с мутации, които съдържат протеин S по- различен от този, заложен във ваксината (в нея се съдържа оригиналният щам от началото на пандемията, който е много по-слабо инфекциозен).
Колкото новите мутации стават по-заразни, толкова по-малко ваксиналните антитела предпазват. Липсата на защита води до отделянето и предаването на вируса на ваксинираните. Те биват изложени на много по-вирулентните щамове, които все повече доминират. Така ваксинираните се превръщат в безсимптомни преносители на новите мутации на вируса.
И така в едно недалечнио бъдеще, прибавяйки нови мутации, вирусът ще достигне до огромен брой хора, които са все по-податливи на заразяване и заболяване понеже техните анти-S специфични антитела са безполезни за защита, но пък служат за потискане на естествените имунни антитела. Податливи на заразяване ще бъдат както имунизираните, така и тези, които са преболедували.
Следователно мисия изпълнена за Ковид-19, но катастрофална ситуация за всички ваксинирани и тези с антитела след боледуване понеже са загубили естествения си имунитет срещу Ковид-19.
Това е малка стъпка за вируса, но гигантска катастрофа за човечеството.
Патогенните агенти еволюират паралелно с имунната система на гостоприемника. По тази причина естествените вирусни пандемии се самолимитират и броят на жертвите не е толкова висок. При човешка намеса протичането на пандемията е тотално объркано от самото начало. Стриктните мерки, комбинирани с ваксинационни кампании ще доведат до момент, в който пандемията ще бъде неконтролируема.
Според д-р Bossche, колкото по-масово се използват ваксини по време на пандемията, толкова по-заразен става вирусът и човечеството ще плати висока цена за превръщането на един не много заразен патоген в биологично оръжие за масово унищожение.
В заключение д-р Bossche отново призовава СЗО и другите отговорни институции за бързи решения за спиране на кампанията по масово ваксиниране в разгара на пандемиятяа.
Източник: ТУК Резюме и превод: д-р Камелия Бачовска
------------------
Geert Vanden Bossche е вирусолог и експерт по ваксини. Работил е за GSK Biologicals, Novartis Vaccines, Solvay Biologicals. По- къснo работи в екипа на GAVI в Женева като старши мениджър в програма Ebola. Още през 2015 г. поставя под въпрос безпасността на ваксината срещу Ебола, която е използвана от СЗО в Гвинея. Неговият научен анализ е публикуван в Lancet през 2015 г. След това д-р Bossche се присъединява към Германския център за изследване на инфекциите в Кьолн като ръководител на Службата за разработване на ваксини.