Болница Александровска става на 140 години
Снимка: Болница Александровска става на 140 години
Университетска болница „Александровска“ ще отбележи тържествено 140 години от създаването си в присъствието на ключови фигури на държавния, обществения и културния елит на страната, дипломатически лица, партньори и приятели на болницата.
На 23 май 1878 г. в отговор на потребността от болница за жителите на София, губернатор Пьотр Алабин дава предложение за създаването ѝ. Година по-късно, съгласно клаузите на Берлинския договор, руската военновременна болница напуска страната и оставя почти цялото си имущество заедно със своите 45 болни за долекуване. На нейно място през 1879 г. се създава Софийската първостепенна болница със статут, задачи и функции на национална медицинска институция.
Пет години по-късно, документът с предложението на тогавашния Висш медицински съвет болницата да се именува „Александровска” в чест на княз Александър Батенберг, е написан и внесен за одобрение от княза лично от тогавашния министър на вътрешните дела - Петко Рачов Славейков.
На 18 октомври (по стар) или 30 октомври 1884 г. (по нов стил) новата Александровска болница е осветена тържествено в присъствието на Негово Височество княз Александър, който отправя пожелание за успех „толкова бляскав, колкото е красиво зданието”.
В своята история, болницата оцелява след две бомбардировки по време на съдбоносни за Отечеството събития. Голямото събитие, довело до формирането на Александровска болница като университетска, е откриването на Медицинския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1917г. Постепенно тя се превръща в основна клинична база на Висшия медицински институт, на Медицинска академия и на Медицински университет - София.
Към настоящия момент в лечебното заведение работят 1509 души. От тях 490 са лекарите, 78 от тях са хабилитирани лица /25 професори и 53 доценти/, 227 са едновременно и преподаватели в Медицински университет – София, 186 имат научна степен „Доктор” и „Доктор на медицинските науки”. Медицинските специалисти са общо 474. Всички тези служители лекуват повече от 34 000 пациенти годишно. Заедно с консултираните в Спешно отделение и Консултативно-диагностично-приемен център, броят на преминалите болни през лечебното заведение надхвърля 250 000.
За периода 2012–2019 г. са инвестирани над 25 млн. лв. в ремонтни дейности, като цялостен ремонт е направен в 13 болнични звена. Реализирани са значителни инвестиции в оборудване във всички структури на лечебното заведение на обща стойност над 45 000 000 лв. - със собствени средства и по проекти на: Международната атомна агенция, ОП „Регионално развитие“, Българската Коледа, Револвиращ инвестиционен фонд.
През 2015 г. със средства на Световна банка е осигурена система за производство на изотопи (Глюкоза F18) за нуждите на позитронно-емисионната томография (ПЕТ скенер) на Клиниката по нуклеарна медицина, на стойност 5 200 000 лв. (2015)
В края на 2018 г. е закупен със собствени средства последен модел ПЕТ/КТ с възможност за извършване на всички видове хибридни образни изследвания с безкомпромисно качество. Започна собствено производство на уникални изотопи за диагностика и лечение на специфични заболявания в областта на онкоурологията, ендокринологията, неврологията, кардиологията и др. От ноември в Клиниката по нуклеарна медицина се извършват нов тип изследвания на онкологични заболявания на простатата с галий. Средствата за оборудването са осигурени по проект на болницата с финансиране от Международната атомна агенция. Заедно с допълнителното оборудване - робот Да Винчи, съвременна лазерна апаратура и система за фюжън биопсия, стартира първия в България Център за комплексно обслужване на болни с простатен карцином.
Със собствени средства над 2.5 млн. лв. е осигурено оборудване за Клиниките по кардиология – електрофизиологична платформа, респиратори и монитори, стрестест пътека; за Клиниката по урология – урологична система за лазерна литотрипсия, комбиниран ендоскопски литотриптор; оборудване за ДНК лаборатория за Клиника по съдебна медицина и др. (2017)
През целия петгодишен период се полагат целенасочени усилия за оптимизиране дейността на болницата и разширяване на обхвата и разнообразието на медицинските услуги: увеличен е броят на клиничните пътеки, по които работи болницата – 195 КП към настоящия момент; разкрита беше нова Клиника по лицево-челюстна хирургия с 14 легла; възобновена е дейността на ДНК лабораторията в Клиниката по съдебна медицина с най-модерното оборудване в България. Развитие и световно признание получиха и Експертните центрове за редки болести в областта на неврологията, на имунологията и на нефрологията, разкрити на територията на болницата (2016).
В „Александровска“ стартира единствения у нас референтен Европейски център за лечение на болестно затлъстяване, сертифициран от Европейската асоциация за борба със затлъстяваването и Световната асоциация по бариатрична хирургия.
За периода 2014–2019 са реализирани проекти със средства от: ОП „Развитие на човешките ресурси” – осигуряване на работно облекло и защитни средства на стойност 110 000 лв.; Програма BG07 „Инициативи за обществено здраве” на МЗ със средства на Норвежки финансов механизъм – за ранна диагностика на аутизма в Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ – 608 000 лв.; Международната атомна агенция – за изграждане на лаборатория за изработка на галий (изотоп) в Клиника по нуклеарна медицина – 1 000 000 лв.
За последните четири години преподавателският състав има 2285 публикации в български списания, 1056 в чуждестранни списания, 437 участия в монографии и сборници, 2376 участия в национални форуми, 1 351 участия в международни форуми, общ импакт фактор 2771.
Със своя многопрофилен спектър, със своя научен и практически, високообразован персонал, и с модерната медицинска апаратура Александровска болница остава и днес лидер в развитието на българската медицинска наука и практика. Доказателство за това е отличната акредитационна оценка за цялостна медицинска дейност, както и за обучение на студенти, специализанти и докторанти на Медицинския университет в София, получена през 2018г. за срок от пет години.
