Богдан Кирилов: Лекарствата в забранителния списък не са липсващите
„Най-липсващото в момента в аптечната мрежа са антибиотиците, особено суспензиите за деца. Проблем са и антибиотиците за възрастни и той се задълбочава във времето. Има и стотици лекарства, които липсват, но това не е от сега – медикаменти за диабет, антикоагуланти, продукти за епилепсия, за психиатрични заболявания, до болка познатите вентолин и пулмикорт за респираторни заболявания, във всички лекарствени групи“. Това каза пред БНТ Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. Той уточни за пореден път, че липсващите лекарства са над 300, като само антибиотиците вече са над 60.
По думите му причините за липсата на различни лекарства са различни – при антибиотиците е двойно увеличеното потребление, а при другите лекарства участва и паралелният износ.
„Аз се радвам, че министърът се намеси, той се намеси и преди. Разбира се, има причини, които не зависят от нас, и те трудно могат да бъдат повлияни в България. Но реекспортът може да бъде повлиян с промени в системата СЕСПА и повече контрол. Иначе по отношение на антибиотиците министърът е прав, че българските производители могат да помогнат в случая. За съжаление, пълно възстановяване вероятно ще има чак напролет, когато падне потреблението на антибиотици. Проблемът е да изкараме до пролетта. Най-новите антибиотици няма да ги има, ще се върнем към по-стари, това означава повече странични ефекти, понякога неуспешна терапия. Това силно затруднява и лекарите“, посочи Николай Костов.
„В различни периоди на пандемията е имало недостиг на лекарства като продукти за кръвосъсирване, после липсваха някои лекарства за лечение на заболявания на щитовидната жлеза. В момента има затруднения в доставките на някои антибиотици и на инхалаторни продукти, които се използват за респираторни заболявания“, коментира директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов.
Той засегна темата за системата СЕСПА и бе категоричен, че тя не работи пълноценно.
„Системата, която проследява недостига, беше разработена от Министерството на здравеопазването и прехвърлена към Агенцията по лекарствата. Тя е уникална по рода си. До този момент такава няма в системата на здравеопазването. Почти няма и аналог в другите европейски държави и наистина има смисъл от нея. Системата обаче не работи ефективно и трябва да бъдат направени законови промени“, каза Богдан Кирилов.
Той обясни, че в системата са включени 63 продукта, които формират забранителен списък за износ, но продуктите, които са в този списък, не отговарят на сигналите, които постъпват в МЗ и Агенцията по лекарствата.
Държавата няма роля в планирането и заявките на количествата лекарства, припомни Богдан Кирилов.
„Системата проследява различните транзакции между търговците на едро, аптеките и притежателите на разрешения за употреба. Има проверки, които се правят за наличностите у търговците на едро, има и указания за приоритетно разпределяне на количествата, които са налични в търговците на едро към аптеките, за да няма неравномерно разпределение в страната и по-малките населени места да останат без лекарства, да има наличности само в големите градове“, уточни директорът на ИАЛ.
Той допълни още, че извънредни доставки на антибиотици се очакват още тази седмица и недостигът ще бъде компенсиран постепенно в рамките на месец.
„Тази седмица стартират доставки на част от лекарствените форми под форма на суспензия, които се използват при деца, от групата на цефалоспорините. В следващата седмица започват доставки от пеницилините. Така, че уверението от страна на производителите е, че в рамките на месеца и началото на следващия ще има достатъчно количества, които да компенсират това, което към момента се получава като недостиг“, обясни Богдан Кирилов.
Като един от основните проблеми той определи факта, че складовете могат да имат наличен медикамент, да го предоставят на търговец на едро и да бъде изнесен, ако не попада в забранителния списък на СЕСПА. Според него лекарствата, за които има недостиг, трябва да бъдат включени в забранителния списък на системата и да се спре износа им.
Богдан Кирилов засегна и темата за COVID ваксините, като отбеляза, че интересът към тях спада. В момента има налични 3 млн. ваксини с различен срок на годност. От началото на ноември 2022 до този момент у нас са направени само 25 000 ваксини, посочи той.
България участва активно в разговори за продажбата или преразпределението на наличните количества, за да могат те все пак да бъдат реализирани. Въпреки това вероятно голямо количество ще бъдат бракувани заради изтичащ срок на годност, каза още директорът на ИАЛ.
