Блага Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина
Снимка: Блага Димитрова
Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена".
Из романа "Пътуване към себе си", Блага Димитрова, 1965 г.
Блага Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик, родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина.
Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. Блага Димитрова защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950 – 1958).
Романът „Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“.
По романа "Лавина" през 1982 г. е създаден едноименният филм с участието на Велико Стоянов, Любен Чаталов, Диана Бациева, Павел Поппандов, Елефтери Елефтеров, Филип Трифонов, Иван Иванов, Ваня Цветкова, Иван Балсамаджиев, Анета Сотирова, Мария Каварджикова.
Из романа "Лице", 1981 г.
— Какво искаш да ме попиташ, а не смееш? Отдавна в тебе напира един въпрос. Прошепни ми го в ухото.
— Защо се грижиш за мене? Остави ме да си боледувам!
— Не разбираш ли защо? Той заравя устни в косите ?
— От благодарност?
— Не бих те обидил с благодарност.
— А за какво?
— Мое малко, глупаво момиче!
— Аз съм по-стара от тебе.
— Ти още не си пораснала. Не си пораснала, защото си живяла без любов. Човек расте, разцъфтява и увяхва само чрез любов!