"Бърза помощ" е създадена с една линейка през 1937 г. само за инциденти
Снимка: Първата линейка на Бърза помощ в София през 1937 г.
През месец декември 1937 г. към Столична община се открива спасителна станция, която има за цел да оказва първа медицинска помощ на пострадали при инциденти хора. В бързо разрастващия се столичен град, по онова време тристахиляден, ежедневно се случват различни злополуки, налагащи намесата на лекар и навременна грижа за ранени и болни. Поставено е началото на софийската „Бърза помощ“ - най-старото звено за оказване на спешна медицинска помощ в България. За разлика от днес обаче, тогава частни адреси не са били обслужвани. В задълженията на спасителната станция са влизали само нещастия, случили се на обществени и работни места. Системата като че ли е била доста по-добре организирана и ясна в това отношение. Списание „Сердика“ от декември 1937 г. разказва за първите дни на родната спешна медицинска служба.
„Санитарното отделение при Столичната община откри през месец декември 1937 г. новопостроената спасителна станция. Последната, чрез своите органи, си постави хуманната цел да дава първа медицинска помощ при всеки нещастен случай, станал на улицата, във фабрики и магазини или в някое обществено учреждение.
Бърза помощ е създадена в София през 1937 г. с една линейка
Големият град, какъвто е вече нашата столица, със своето усилено движение на трамваи, моторни и товарни коли, излага ежедневно гражданина на контузии и прегазвания, като пострадалите от тях се нуждаят от незабавна медицинска помощ. Преумореният от усиления темп на работата чиновник, търговец, работник получава не рядко на самото работно място кръвоизлияния из вътрешни органи, сърдечни кризи и мозъчни инсулти. Колко ценни живота може да спаси тогава една бърза и ефикасна бърза помощ! Колко често стават отравяния от недоброкачествени хранителни продукти и самоотравяния за самоубийство! При всички тези случаи шансът за спасяване живота е толкова по-голям, колкото по-рано бъде дадена медицинска помощ, колкото по-рано отровата бъде отстранена от организма.
Законът за народното здраве задължава всеки лекар да дава незабавно и безвъзмездно първа помощ, при нещастен случай. И това се прави. Обаче невинаги лекарят, ако бъде в момента при пострадалия, разполага с ония медикаменти и пособия, които са необходими за даване бърза и резултатна медицинска помощ. А всеки момент закъснение се заплаща често пъти с един ценен човешки живот.
Заради това първата медицинска помощ, за да бъде бърза и ефикасна, трябва да бъде организирана.
Спасителната станция на Столичната община се намира на ул. „Бенковски“ № 30 (ъгъла на ул. „Бенковски“ и ул. „Екзарх Йосиф“), в най-близко съседство със Столичната пожарна команда. Тя е специална постройка с партер и един етаж над него. В партера, освен чакалня, има лекарски кабинет и обширна превързочна с всички удобства за една неотложна малка операция. В превързочната стая, гдето ще бъдат докарвани пострадалите и нуждаещите се от първа помощ граждани, специален вход води за гаража на Столичната пожарна команда, гдето стои санитарна кола за първа помощ. Една стълба от хола-чакалня води за първия етаж, който има хол, две лекарски спални и една болнична стая, гдето пострадалите при нужда могат да останат, или бъдат пренесени вкъщи или лечебно заведение, ако това се наложи. В болничната стая е и леглото на дежурния фелдшер.
Санитарната кола разполага с носилки и всичко нужно за даване първа медицинска помощ: медикаменти, превързочни материали, шини и инструменти. Колата е готова всеки момент за потегляне.
При спасителната станция денонощно има лекарски персонал. През деня тя разполага с един хирург и един интернист.
Спасителната станция има за обект само нещастните случаи, като: наранявания, прегазвания, отравяния, изгубване съзнание и други, станали на улицата или някое обществено място. Не са обект на нейната дейност внезапните заболявания в частни къщи. За симулантите и пияниците, които ще усложняват и без това тежката мисия на станцията, последната ще се види принудена да вземе специални мерки.
Редът за повикване лекаря за даване първа помощ е следният: взема се телефон 2-52-36; достатъчно е да се каже само „Първа помощ“. Когато се обади спасителната станция, съобщава се името на пострадалите и главно – точния адрес (улица, номер, вход, етаж). Веднъж това съобщение взето, дежурният алармира персонала на станцията и колата потегля за местопроизшествието. На пострадалия се дава първа помощ на самото място. Ако няма удобства (произшествието е станало на улицата), пострадалият се поставя с нужната предпазливост на носилка и колата потегля с допустимата за състоянието му бързина. Пренася се или в спасителната станция, или, ако се наложи, в лечебно заведение. Още през време на транспорта лекарят се ориентира върху състоянието на пострадалия и му дава медицинска помощ.
За осигуряване една пълна и резултатна медицинска помощ, спасителната станция се намира в тясна връзка с лечебните заведения на столицата: Александровска болница, Първостепенна болница, Червен кръст, Клементинска болница. Последните на дежурства приемат по-тежко болните в своите хирургически и вътрешни отделения, като пазят там свободни легла за нещастни случаи.
В такава форма и организация Спасителната станция наподобява до голяма степен онази на град Виена, с тази разлика, че във Виена станцията е дело на благотворителност и не обременява с нищо бюджета на тамошната община.
Санитарното отделение на Столичната община, спасявайки чрез новата спасителна станция живота на много софийски граждани, ще оправдае многократно направените жертви.
И в онези години, подобно на днес, не са липсвали спречквания и недоразумения между пациенти и служители на „Бърза помощ“. В брой от 1942 г. отново списание „Сердика“ разказва за напрегнатото ежедневие на спасителната станция:
„Ден и нощ звъни телефонът на Бърза помощ. Печатарска машина отхапва пръстите на някой работник и, докато той смъртно бледен гледа как трепти окървавената плът, линейката лети на помощ. В някоя частна квартира откриват семейство, което се е отровило от въглища – пак бързата помощ на Спасителната станция ще дойде да спасява. На тротоара се подхлъзва старец и счупва крака си, работник пада от скеле на нова постройка, пръст затрупва работниците в някой изкоп – винаги първата помощ на Спасителната станция лети към нещастието. Дори граждани, които наглед са по-защитени от внезапни нещастия, много често се нуждаят от грижите на станцията. Търговци, чиновници, интелектуалци и различните служащи в безопасните кантори, и те не са гарантирани от нещастията: някое кръвоизлияние на вътрешните органи, сърдечна криза или мозъчен инсулт – и ето, че става нужда да се звъни на телефона на Спасителната станция.
През 1947 г. и към Болница "Червен кръст", днес наследена от УМБАЛСМ "Проф. д-р Н. И. Пирогов", се създава специална служба за бърза медицинска помощ.
Автор: Илиана Иванова, Изгубената България
Източник: Гласове
