България е на прага на създаване на свой Национален план за контрол на рака (НПКР)
Снимка: България е на прага на създаване на свой Национален план за контрол на рака (НПКР)
«Резолюция относно укрепването на Европа в борбата с рака» беше приета от Европейския парламент на 16 февруари 2022 г. с 652 гласа «ЗА», само 15 «против» и 27 «въздържали се».
Taka завърши едногодишната работа на специалната комисия за борба с рака (BECA) след широка обществена консултация, поне 5 публични изслушвания на експерти и онко-специалисти от държавите-членки, множество дебати, уъркшопи и срещи. Резолюцията е част от голям пакет от документи, произведени от множество европейски институции, включително Планът за борба с рака на Европейската комисия, приет година по-рано.
Българската страна бе представена в европарламентарната комисия BECA с един свой представител от групата на консерваторите и реформистите, Андрей Слабаков, който положи усилия да популяризира работата наBECA на местна почва с поредица от събития с участие на български и чуждeстранни капацитети в онкологията и сам участва активно в дебата.
След проведеният хибриден форум за борба с рака на 27 ноември в София, предстои уебинар на тема «Как да се борим срещу рака: Европейският план» на 25 февруари от 11 ч., организиран от Бюрото на Европейския парламент в България.
Програмата на уебинара има цел да се адресират специфичните български проблеми, да се набележат приоритетиете за нашата страна и начините за разрешаването им, които ще залегнат в предстоящата Национална програма за контрол на рака (НПКР). В 197 точки европарламентрата Резолюция очертава насоките и пропърките към всяка държава-членка при изработването на своя НПКР, като фокусът е поставен на следните области и дейности:
- Профилактика на рака във всички европейски политики
- Скрининг за ранно откриване на рак
- Равен достъп до лечение, до лекарства и грижи за пациентите
- Силна подкрепа за пациентите, преживелите и полагащите грижи лица
- Предизвикателства при раковите заболявания на децата и младите хора и при редките видове рак при възрастни
Основните инструменти в Резолюцията, които следва да се приложат са:
- Научните изследвания, иновативните и технологичните решения във всяка от областите
- Механизми за незабавно и ефективно споделяне на знания и опит между държавите-членки
- Финансовите ресурси, отпускани по конкретни европейски програми за прилагане на НПКР
Резолюцията отделя особено значимо място на профилактиката, тъй като повече от 40% от всички ракови заболявания се дължат на рисковите фактори, свързани с поведението, биологични, екологични, свързани с работата и социално-икономически, които от своя страна подлежат на промяна, така че да се намали негативното им въздействие.
Тютюнопушенето е най-голямата предотвратима причина за рак, тъй като на нея се дължат над 15% от случаите на онкологичните заболявания. Препоръчва се поставянето на цел за намаление с 5% на нивото на тютюнопушене до 2040 г. при 25% средно за ЕС. Наред с редица насоки за промени на нормативната уредба в ЕС, Европарламентът призовава да се вземат предвид научните оценки на нивото на риска за здравето, свързани с електронните цигари и тютюневите изделия с нагряване в сравнение с тютюнопушенето на другите тютюневи изделия, като счита, че такива изделия биха могли да позволят на някои пушачи постепенно да се откажат от тютюнопушенето. Същевременно счита, че те не следва да бъдат привлекателни за малолетните и непълнолетните лица и за непушачите, поради което, наред с планираните промени на нормативната база, предлага забрана на характерни аромати на тютюневите изделия с нагряване.
Етанолът в алкохолните напитки е причина за до 10% от всички случаи на рак, тъй като той и остатъчните продукти от него са класифицирани като канцерогенни за човека. Резолюцията препоръчва приемането на стратегия за нулева консумация на алкохол за малолетни и непълнолетни лица и подобряване на етикетирането на алкохолните напитки с цел включване информация за умерена и отговорна консумация, както и други законови мерки.
Затлъстяването и прекомерната консумация на месо и ултрапреработени продукти, както и на продукти с високо съдържание на захар, сол, мазнини и канцерогенни замърсители в храната са най-масово разпространеният и недобре познат вреден детерминант, който увеличава риска за развитие на редица видове ракови заболявания с 50%. Научните доказателства показват, че освен лошото качество на храната, консумацията на неподходящи като размер порции храна оказва отрицателно въздействие върху здравето и се препоръчва на държавите членки да насърчават и подпомагат потребителите при правенето на информиран, здравословен и устойчив избор по отношение на хранителните продукти чрез приемането на задължителен и хармонизиран етикет на ЕС за хранителната стойност.
Слънчевата радиация, съдържаща невидимо ултравиолетово лъчение, и излагането в закрити помещения на радон, замърсяването на въздуха, водата, почвата и други вредни химикали в околната среда също изискват дългосрочни действия от държавите по редица настоящи и бъдещи политики.
Европа поставя фокус върху научната експертиза, като основа за ефективни мерки и политики, насърчаващи действия за превенция и намаляване на вредите от всички рисковите фактори, като Резолюцията съдържа редица насоки относно регулирането на най-вредните продукти при тяхното предлагане, етикетиране, рекламиране, включително и диференциране на данъчното облагане.
По отношение на скрининга, България остава на дъното на статистиката за почти всички видове ракови заболявания, като в Резолюцията се напомня, че приблизително 100 милиона скринингови изследвания не са били извършени в Европа по време на Ковид пандемията и че 1 милион случая на рак са недиагностицирани. Разликата в скрининговото покритие на населението между държавите-членки силно варира, например, само 18 държави членки са докладвали, че имат национални или регионални скринингови програми на демографска основа за рак на гърдата, маточната шийка, дебелото черво и ректума. Целта е до 2025 г. да бъде предлаган скрининг на 90% от населението на ЕС. Препоръчва се създаването на платформа на ЕС за националните центрове за скрининг въз основа на опита на сходни платформи за обмен и сътрудничество.
Скринингът и ранната диагностика, наред с профилактиката, остават най-сериозният решим проблем за България, и тези области се очаква да залегнат в нашия НПКР с ясни цели и мониторинг на резулатитите.
При мерките от областите, свързани с равния достъп до качествено лечение, лекарствата и грижи за пациентите, включително, но не само редките видове рак, Европарламетът «настоятелно призовава съответните национални органи да включат пациентските организации» като партньори в НПКР, които да информират за нуждите и очакванията на пациентите и да вземат активно участие в прилагането на целенасочени мерки.
Науката, научните изследвания и технологиите са канава на цялата Резолюция, като тези думи са споменати близо 150 пъти в документа. В днешното съвремие, Европарламентът подчертава, че «научните изследвания и иновациите са единствената ни надежда за окончателно справяне с рака някой ден», както призовава за подкрепа на «научните изследвания в областта на генетиката, за да се открият генотиповете с по-голяма вероятност от развитие на някои видове рак», като целта е да се въздейства така, че да бъдат по-защитени бъдещите поколения. «Иновативно здравеопазване ще помогне за създаването на общоевропейска екосистема за научни изследвания и иновации, която да насърчава сътрудничеството между здравната индустрия, академичните среди и други заинтересовани страни с цел превръщането на научните знания в иновации, които са насочени към профилактиката, диагностиката, лечението и управлението на заболяванията, включително на рака.» Заложената цел относно финансиране на науката е за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност от 3% от БВП на ЕС, като се призовават държавите членки да приемат пакт за научните изследвания и иновациите в Европа, който да включва ангажимент за увеличаване на публичните разходи за научни изследвания и иновации, и се започне от 1,25% от БВП до 2030 г. по координиран начин в целия ЕС.
Гласът на гражданите на ЕС чрез Европарламента призова Еврпоейската Комисия да предостави на държавите членки насоки и ясен преглед на целевите средства от ЕС, специално определените пътеки, които свързват действията, очертани в плана, с механизмите за финансиране на ЕС, определени в него и начина на взаимодействия и взаимно допълване между програмата «ЕС в подкрепа на здравето», «Цифрова Европа», «Хоризонт Европа», Механизмът за възстановяване и устойчивост Next Generation EU и структурните и кохезионните фондове, с цел подобряване на равния достъп до качествено диагностициране и грижи, адекватни инвестиции в профилактиката на раковите заболявания и иновациите и повишаване на устойчивостта на здравните системи. Резолюцията потвърди, че планът за финансиране от Комисията е в размер на 4 милиарда евро за целия ЕС и подчертава, че е необходимо тези средства да бъдат мобилизирани от държавите членки в съответствие с нуждите, определени от всяка държава, и те да бъдат насочени в полза на обществения интерес и здравеопазване.
Здраве и култура Здравен форум
