Аз сънувам това село, Яна Кременска
Снимка: Аз сънувам това село, Яна Кременска
Аз сънувам това село. Там ме няма.
Сгушено на Господ в двете шепи.
И разбирам, че не съм голяма.
И разбирам, че живеем слепи.
Аз сънувам как расте надолу
коренът ми и покълва жажда.
А луната, бременна и гола,
светлина над покривите ражда.
Планина е и се спуска ехо,
и пътека нишчица заприда.
Аз сънувам и ми е утеха,
че в съня ми някой къща зида.
Че комин ще сложи, значи помни.
Аз сънувам как животът срича.
Може пък светът да се опомни,
щом се радва още на кокичета.
Яна Кременска
