Аврам Чальовски: Създателят на шоколадовата индустрия в България
Снимка: Аврам Чальовски: Създателят на шоколадовата индустрия в България
Аврам Чальовски - от пастирче до дарител на 10 млн. златни лева за фондация “За вечни времена”, за подпомагане на “бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства”. След 1944 г. всичко създадено от него, е разграбено и унищожено.
В западномакедонското село Галичник, навремето в Османската империя, а днес в република Северна Македония, през 1854 г. е роден един от най-значимите български индустриалци и виден дарител - Аврам Чальовски.
Съвременниците му го наричали Българският Форд. Съселяните на момчето, превърнало се от овчарче в свръхбогат човек, с уважение го наричат “звезделия”, за да подчертаят, че е целунат от съдбата. Самият Чальовски не се чувства богоизбран.
В края на живота си той казва пред своите близки: “Ако не посееш нещо, няма да пожънеш нищо!”
Днес за човека, който основава шоколадовата индустрия в България, се знае много малко. Аврам тръгва от нищото. Историята на правенето на неговите милиони трябва да влезе в летописа на т.нар. патриоти индустриалци, които превръщат България през 30-те години на XX век в държава с цветуща икономика.
След освобождението на Княжество България младият Чальовски се заселва в София. В столицата той продава боза по улиците и пести събраните пари. Спи при други македонци, по тавани и мазета, храни се оскъдно, мие чинии в кръчми и рано сутрин нарамва гюмовете с боза. В още несъбудена София той се провиква по улиците: “Хайде на сладката, резлива боооза! За стотинки цял литър! На бозатааа!”.
Известният наш дипломат и историограф Симеон Радев, автор на книгата “Строители на съвременна България”, си спомня с умиление в своите ранни мемоари за мъжа от Галичник. “Той беше изключително трудолюбив - пише Радев. - Не познаваше умора и никога не подгъваше крак да си почива. Живееше скромно, макар и богат, не познаваше хваленето. Беше човек на действието”.
Със спечелените пари през 1898 г. Аврам си купува кон и мелница и заедно с един работник започва да произвежда тахан халва в малка работилничка. Постепенно тя прераства във фабрика. Това е първата фабрика за тахан халва в София. В нея се прави и качествено сусамово масло. През 1921 г. Чальовски отваря и втората си фабрика в Бургас.
Двете предприятия работят под името “Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр.”. След 15 години Аврам открива трети клон на фирмата си на гара Искър за растителни масла, глюкоза и нишесте. Предприемачът построява и цех за амбалаж и собствена печатница за етикети и рекламни бланки. Пръв на Балканите той произвежда мляко и яйца на прах. Олиото “Вега”, което дълги години държи първо място за високо качество у нас, също е продукт на предприятията на Чальовски.
Фабриката има собствена жп линия, водоизточник, електроцентрала, кравеферма, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко. През 1906 г. получава сребърен медал в Милано. Пак през същата година предприятието на Чальовски е наградено със златен медал в Лондон. Следват грамоти в Атина, Солун, Пловдив и др.
През 1938 г. прочутата фабрика е удостоена с прескрипт, който гласи: “Придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла” - най-високото признание за работата на Чальовски. Силно прозорлив, през 1929 г. индустриалецът основава и влиза в състава на управителния съвет на Македонската народна банка. Банката кредитира по-едрите търговци, индустриалци и занаятчии. През 1930 г. капиталът й е удвоен на 40 милиона лева. Седалището на банката е в София, а в 1930 г. са открити клонове и в Свети Врач, Петрич, Неврокоп и Горна Джумая. Тайната й, неписана задача е да финансира всички чети, които в Македония влизат в тежки сражения с турския аскер. Неслучайно синът на Аврам - Евстатий, е член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. На 18 години той влиза в четата на Максим Ненов и се сражава храбро. След като турската потеря разгромява шепата храбреци, Евстатий бяга в България и става член във върховистката чета на Сотир Атанасов, с която участва в Илинденско-преображенското въстание през 1903 г. През пролетта на 1904 г. младият Чальовски влиза отново в Македония с дебърско-охридска чета. По-късно се установява в София и участва в Балканската война. Той е доброволец в Македоно-Одринското опълчение заедно с брат си Манол.
Носител е на орден “За храброст” IV степен. Умира на 4 август 1943 г. от стари рани.
Големият поет Кирил Христов произнася прочувствено слово за Евстатий. Нарича него и баща му “едни от най-издигналите се българи и достойни представители на македонските българи, които вземат дейно участие в изграждането на материалната култура на българската държава”. Аврам понася тежко загубата на сина си и си отива от този свят на 82 години - само два месеца след него.
Чальовски има максима в живота и тя е: “Като получаваш, трябва да даваш, но на когото трябва!”. Затова всичките му дарения са насочени към църкви и манастири, които поддържат българския дух, и към хората, с които работи Той прави голямо дарение на Зографския манастир. Подарява параклис на църквата “Успение на Свети Иван Рилски” в Рилския манастир. Завещава 550 000 лева на Бигорския манастир. Дава много пари на черквата “Света Петка” в родното си село, на църквата “Свети Димитър” в Бургас и на храма “Свети Никола Софийски” в София. В завещанието си Аврам отпуска 10 млн. лева за учредяване на фондация “За вечни времена” за подпомагане на “бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства”.
Известен е със своите жестове към работниците си: безплатен стол, дава им безплатно олио, месо и сапун, 13-а заплата за Коледа и още половин заплата по Великден, отпуска и големи заеми на млади семейства, а после ги опрощава. Други стотици хиляди левове дава за старчески приюти, още 100 хил. лв. за бедни и болни. Опрощава дълговете на всички свои длъжници.
Много са и незнайните дарения на Чальовски. Желанието му е, когато си отиде от този свят, да бъде погребан до гроба на първия си работник, с когото са започнали всичко сами. В къщата на Аврам в продължение на цели 17 години живее известният тревненски майстор дърворезбар Генчо Марангозов. По желание на индустриалеца той създава множество шедьоври. По негова поръчка известният резбар извайва за т.нар. патриотическа стая големи скулптури на всички български царе върху резбовани конзоли, близо 50 барелефа на наши възрожденци, както и на Батенберг, Фердинанд и Борис III - 1,20 на 1,50 метра.
По време на т.нар. "народна власт" почти всичко от това богатство е разграбено или унищожено. Днес историята на първия ни захарен индустриалец звучи идилично и е изключение от съвременното правило как се става милионер.
Здраве и култура Любопитно
