Ърнест Хемингуей е роден на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, САЩ
Снимка: Ърнест Хемингуей
Всичко, което е далече от морето, е провинция.
Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него и мразя изключително много факта, че трябва да го напусна.
Човек може да бъде унищожен, но не и победен.
Ърнест Хемингуей, американски писател, журналист и автор на романи и кратки разкази, е носител е на Нобелова награда за литература през 1954 г. и награда Пулицър през 1953 г. за повестта си „Старецът и морето“.
За снеговете на връх Килиманджаро Ърнест Хемингуей пише едноименния си разказ.
Ърнест Хемингуей пише за град Париж, че е “безкраен празник”.
Баща му, д-р Кларънс Едмъндс Хемингуей е лекар и отрано го учи да обича живота сред природата. Ърнест израства любител на лова, риболова, бокса и спортовете на открито. Тези ранни преживявания в природата пораждат страст към приключения на открито и живот в отдалечени или изолирани райони. Майка му, Грейс Хол Хемингуей, е музикантка. Тя отрано забелязва у сина си прояви на агресивност, самоувереност и смелост, както и склонността му към преувеличаване. Нейното настояване да се научи да свири на виолончело става „източник на конфликт“, но по-късно той признава, че уроците по музика са били полезни за неговото писане.
Първите книги на Хемингуей – „Три разказа и десет стихотворения“ (1923 г.) и „В наше време“ (1924 г.) – са публикувани в Париж. „Пролетни порои“ се появява през 1926 г.; същата година излиза и първият значим роман на Хемингуей „И изгрява слънце“. Романът разказва за група изгнаници във Франция и Испания, участници в разочарованото „изгубено поколение“ след Първата световна война.
След публикацията на „Мъже без жени“ (1927 г.), Хемингуей се връща в Съединените щати, установявайки се в Кий Уест, Флорида. Във Флорида написва „Сбогом на оръжията“, публикуван през 1929 г. Действието се развива на италианския фронт през Първата световна война, където двама влюбени намират кратко щастие. Романът жъне огромен литературно-критичен и търговски успех.
През 1930-те Хемингуей пише такива големи произведения като „Смърт след пладне“ (1932 г.), публицистичен разказ за испанското бикоборство, и „Зелените хълмове на Африка“ (1935 г.) – история на ловно сафари в Източна Африка. “Цялата съвременна американска литература води началото си от една книга на Марк Твен, наречена „Хъкълбери Фин...“ е може би най-често цитираният ред от тази книга. По романа „Да имаш и да нямаш“ (1937 г.) е създаден филм, режисиран от Хауърд Хоукс, с когото се сприятеляват в края на 1930-те. Хоукс също обича лова, риболова и пиенето. Хемингуей се сближава и с жената на Хоукс, Слим, която по-късно казва: „Имаше някакво непосредствено и мигновено привличане между нас, недекларирано, но много, много силно“.
През 1940 г. Хемингуей купува къща в околностите на Хавана, Куба. Природата там е рай за неговите котки.
Романът „Отвъд реката, сред дърветата“ се появява след цяло десетилетие на творческо безсилие и е приет зле от критиците и читателите.
Но „Старецът и морето“, публикуван за първи път в списание „Лайф“ през 1952, възвръща славата му. Това е кратка новела, в която се разказва за стар кубински рибар, наречен Сантяго, който след много усилия успява да улови гигантска риба марлин. Но докато се прибере в пристанището, акулите изяждат рибата, както е привързана отвън към лодката.
Сантяго е представен като непобедим и победен герой. В непосилната борба за улавянето на рибата той излиза победител, но акулите изяждат улова му. При завръщането си към дома той пада няколко пъти на земята, носейки мачтата си, което символизира христовите мъки. Марлинът е символ на християнството още от древността, а морето – мястото, където е започнал животът. Сантяго обича големия марлин като брат, както Бог обича децата си. Епичната битка между него и рибата напомня за непобедимата воля и вяра на човек. Старецът е готов по-скоро да умре, отколкото да се откаже.
Прототипът на Сантяго е кубинският рибар Грегорио Фуентес, който доживява 104 години и умира през януари 2002 г. Хемингуей планира да напише още една книга за борбата с бикове, но вместо това написва „Безкраен празник“ – мемоари за 1920-те в Париж.
Хемингуей е част от така нареченото „изгубено поколение“ – група от американски бележити литератори, имигранти, които живеят в Парижи други европейски страни в периода от края на Първата световна война до началото на Голямата депресия.
