Антонио Вивалди е роден на 4 март 1678 г. във Венеция
Снимка: Вивалди е известен с Годишните времена
Антонио Вивалди, наричан „Рижият абат“, е венециански свещеник, бароков композитор и цигулар. Той се ражда през 1678 година, във Венеция, в днешна Италия.
Най-прочута творба на Вивалди са „Годишните времена“ - цикъл от 4 цигулкови концерта.
Антонио Вивалди е роден на 4 март 1678 във Венеция, столицата на Венецианската република. Поради страх, че може да не оживее, тъй като се ражда твърде слаб и болнав, той е кръстен незабавно в дома си от акушерката. Официалното църковно кръщение е станало два месеца по-късно.
Антонио Вивалди имал медицински проблем — пристягане на гърдите (вид астма). Въпреки проблема си, той учи цигулка и композиране, отчасти заради предписание за музикална активност. Когато е на 15 (1693), той започва да учи за свещеник, а през 1703, когато вече е на 25 г., бива ръкоположен.
На 1 декември 1703, Вивалди става майстор-цигулар (на итал. Maestro di violino) във венецианският дом за сираци "Благотворително сиропиталище на Милосърдието" (на итал. „Ospedale della Pietà“).
В течение на това време Вивалди написва значителна част от своята музика, включително много опери и концерти. През 1705 г. била публикувана първата му колекция с композиции (Raccolta) — неговият Опус 1 бил колекция от сонати за 2 цигулки и басо контино, все още в стандартен стил. През 1709 г. се появила и втора колекция от 12 сонати за цигулка и басо контино (Опус 2). Големият успех дошъл с неговата първа колекция от 12 концерта за соло, дуо и 4 цигулки със струнен съпровод — L'Estro Armonico (Опус 3), който е публикуван в Амстердам през 1711 от Естиен Роже (Estienne Roger). Шумният успех на тази творба кънти из цяла Европа, когато през 1714 г. се появява и четвъртият му опус — La Stravaganza, колекция от концерти за соло цигулка и струнни.
Вивалди започва своята кариера като оперен композитор тихо — първата му опера Ottone in villa (RV 729) е изпълнена не във Венеция, а в Театър Гарзери (Garzerie) във Виченца през 1713 г.
По-важните двете оратории на Вивалди. Първата, Moyses Deus Pharaonis (RV 643), за жалост е загубена. Втората, Juditha triumphans (RV 644), композирана през 1716 г., е един от сакралните му шедьоври. Тя била поръчана, за да бъде отпразнувана победата на Венецианската република над турците и връщането на остров Корфу.
През 1717 или 1718 на Вивалди е предложен новият престижен пост на Капел-майстор (Maestro di Cappella) в двора на принц Филип на Хесен-Дармщад, управител на град Мантуа. Композиторът се преместил там за 3 години и поставил няколко опери, измежду които Tito Manlio (RV 738).
През 1725 той се завръща във Венеция, където поставя 4 опери в една и съща година.
Именно в този период той написва прочутите си "Годишни времена", четири тричастни цигулкови концерта, обрисуващи природни сцени в музика. Докато три от концертите са с оригинален замисъл, четвъртият — „Пролетта“ - заема мотиви от симфонията (увертюрата на първото действие) на операта му „Il Giustino“, композирана по същото време. Вдъхновението за тази творба навярно се е зародило от околностите на Мантуа. В "Годишните времена" Вивалди представя ромоленето на рекичка, птичите песни (различни в различните части на творбата), кучешки лай, бръмчене на комар, викове на овчар, буря, пияни танцьори, тиха нощ, лов, заснежени поля, деца, каращи кънки на лед, горящ огън. Всеки концерт е свързан със сонет от Вивалди, описващ сцените, претворени в музика. Те са публикувани за първи път заедно в Il cimento dell'Armonia e dell'Inventione (Опус 8) през 1725 в Амстердам от Le Cène.
Произведения на Антонио Вивалди
Опери
Има повече от 40 опери, в т.ч. „Орландо — мнимият безумец“ (Orlando finto pazzo, 1714, театър „Сан-Анджело“, Венеция), „Нерон става Цезар“ (Nerone fatto Cesare, 1715, пак там), „Коронацията на Дарий“ (L’incoronazione di Daria, 1716, пак там), „Фарначе“ (1727, пак там, по-късно известна под името „Фарначе, владетел на Понт“), „Кунегонда“ (1727, пак там), "Бесният Орландо" (Orlando furioso, 1727, Венеция) "Атенаиде" (L'Atenaide, 1728, Флоренция), „Олимпиада“ (1734), „Гризелда“ (1735, театър „Сан-Самуел“, Венеция), „Аристид“ (1735, пак там), „Оракул в Месения“ (1738, театър „Сант-Анджело“, Венеция), „Ферасп“ (1739, пак там);
Оратории
„Моисей, Богът на Фараона“ (Moyses Deus Pharaonis, 1714), „Тържествуващата Юдит“ (Juditha Triumphans devicta Holo-fernis barbarie, 1716), „Поклонението на влъхвите“ (L’Adorazione delli tre Re Magi, 1722) и др.;
Други
Има написани много кантати, серанади, симфонии, повече от 400 инструментални концерта, в т.ч. 76 сонати (с басо континуо), в т.ч. 30 за цигулка, 19 за 2 цигулки, 10 за виолончело, 1 за цигулка и виолончело и др.
Едно от най-известните произведения на Вивалди е цикъла от 4 цигулкови концерта „Годишните времена“.
