74 г. от сформирането на Парашутната дружина в Българската армия
Снимка: Парашутна дружина
Парашутната дружина е първото парашутно подразделение в състава на Българската армия.
68-а бригада "Специални сили" е наследник на бившата Парашутна дружина, която се отличава в боевете при Страцин и Стражин през Втората световна война. Дружината е първото парашутно-десантно подразделение в България и предшественик на съвременните специални сили у нас.
През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформирането на парашутна рота към въздушните на Н. В. войски.
През пролетта на 1942 година, по указание на Щаба на войската започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници от всички поделения на българската армия.
В края на май 1942 в Здравно-изпитателния институт на летище „Враждебна” се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. На изпитите се явяват около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психотехнически прегледи, след което преминалите успешно през тях се допускат до изпитите по физическа годност и барокамера. Изискванията на комисията са безкомпромисни и от всички кандидати са одобрени едва около 500 души, които отново са изпратени по поделенията, където служат.
На 18. 03. 1943 г. със служебно поверително Писмо I-УО № 2019 на началника на въздушните на Н. В. войски генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в нашата армия.
Парашутната дружина е в състав 19 офицери, 60 подофицери и 348 войника.
Още същия ден в Заповед № 1 по дружината, назначеният за временен командир капитан Любомир Ноев, обявява нейния временен щат.
Въоръжението на дружината е изцяло немско и за времето си подразделението представлява най-добре екипириното армейско поделение в БА. Въпреки кратката си подготовка, през 1943 дружината прави демостративен десант пред високопоставени военачалници на летище Враждебна. След смаялата публиката демонстрация 57 военни от дружината биват повишени в звание ефрейтор.
На 10 октомври Парашутната дружина е включена в частите на Първа армия, която е под командването на ген-майор Владимир Стойчев. По време на Кумановската настъпителна операция армията е спряна на силно укрепената Стражинска позиция.
Целта е да пробие в тила позицията и да отвори пътя на Първа армия за настъпление към Скопие и Куманово.
Парашутната дружина губи голяма част от състава си - 36 убити и 69 ранени. Изклчителен героизъм проявява ефрейтор Никола Паскалев Николов, който с цената на живота си скача във вражески бункер, унищожава го и така проправя път на другарите си. В боя загива и заместник-командирът Димитър Захариев Николов, който сам тръгва в атака, увличайки след себе си бойците. Когато на Стражин пристига генералът на Първа армия, командирът на дружината - кап. Любомир Ноев със сълзи на очи докладва: "Господин генерал, загинаха ми момчетата!".
"Парашутната дружина (800 бойци), на която гледаха с недоверие, защото бе обучена в Германия, атакува смятания за непревземаем връх Стражин и го превзе в първата атака с цената на 54 убити. Единствено на парашутистите бе позволено да пренесат убитите си другари в София и да ги погребат във военното гробище."
