5 ноември: Ден на металурга, празнуван тържествено по време на социализма
Снимка: 5-ти ноември е Ден на металурга
Денят на металурга се чества на 5 ноември и се отбелязва от 1963 г.
Денят на металурга е обявен за професионален празник на българските металурзи с разпореждане № 827 на Министерския съвет от 19 ноември 1963 г.
Този ден е обявен за Професионален празник на българските металурзи по случай влизането в експлоатация на тази дата на Металургичния завод "Ленин" в Перник (1953 г.) и на Стопанския металургичен комбинат "Кремиковци" (1963 г.).
През 1948 г., с постановление на Министерски съвет, на Министерство на индустрията и занаятите е възложено построяването на стоманолеярен и валцов завод край гр. Перник. Това първо металургично предприятие е изградено по проект, с оборудване и непосредствено участие на специалисти от СССР.
На 8 август 1953 г. е пусната в експлоатация 35-тонна Сименс-Мартенова пещ, от която се излива първата българска мартенова стомана. През 1964 г., в цеха работят вече седем пещи, с обща производителност 494 000 тона годишно.
През 1955 г. започва работа Аглофабрика, където се е извършвало уедряване на ситни руди. Вторият участък на Аглодоменния цех - две доменни пещи, са пуснати в експлоатация през 1957 - 1958 г. Тяхната производителност е била 235 000 тона чугун годишно. На 28 октомври 1953 г. е пуснат в експлоатация “Стан 250”. Това е първият в България валцов цех, проектиран за производство на бетонно желязо, с диаметър от 6.5 до 18 мм, стоманена лента (чембери) и отделна технологична линия за средносортови кръгли и фасонни профили. През декември 1965 г. са провалцовани първите количества сортов прокат на “Стан 500-2”. Сега асортиментът включва производството на горещовалцуван прокат от въглеродни, качествени, конструкционни и легирани марки стомана.
На 21 септември 1960 г. “Стан 2300” произвежда първите тонове дебела ламарина.
С постановление на Министерския съвет през 1956 година се създава Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на комбината започва през 1960 година. През 1963 година влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 година започва производството на агломерат, а до 1969 г. – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) „Кремиковци“, а през 1982 година – на СМК „Леонид Илич Брежнев“. През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат „Л.И. Брежнев“, а от 1988 година отново е Металургичен комбинат „Кремиковци“.
