5 популярни мита за пчелите
Снимка: 5 популярни мита за пчелите
От древни времена пчелите са били заобиколени от ореол на мистерия. Въпреки това, дори сега, в епохата на науката и технологиите, когато успяхме да научим за живота на тези насекоми, ако не всичко, то много, ние продължаваме да вярваме в митовете, които са се развивали около тези раирани помощници на градинарите в миналото.
Според статистиката 4 от 5 растения, които човечеството се е научило да отглежда за себе си, се опрашват само от пчели. В същото време производството на една трета от всички хранителни продукти, консумирани от хората, по един или друг начин е свързано с жизнената дейност на пчелите. Дори е изненадващо, че въпреки значението на тези насекоми за живота и благополучието на хората, ние все още не знаем толкова много за тях.
5 популярни мита за пчелите
- Първият мит: пчелите зимуват през зимата
Много видове насекоми зимуват, но това твърдение няма нищо общо с пчелите. През есента пчелите започват да стесняват входа (изхода) и запечатват всички пукнатини в стените на кошера с прополис. С настъпването на студеното време метаболизмът на насекомите се забавя и веднага щом температурата в кошера спадне до 6-8 °C, насекомите започват да се струпват. Без да престават да махат с криле те се скупчват възможно най-близо една до друга. Пчелите затоплят майката, както и една друга. В зависимост от температурата на въздуха топката расте или намалява, като пчелите непрекъснато сменят местата си, пускайки в топлия център индивидите, които са успели да измръзнат, докато са били в периферията.
- Вторият мит: всички пчели жилят
Пчелното жило е по същество модифициран апарат за полагане на яйца. Това означава, че мъжките не могат да ужилват по дефиниция. Освен това при преобладаващото мнозинство от пчелни видове жилото е силно намалено и не може да се използва за нападение. Между другото, уникалната форма жилото на медоносните пчели им позволява да се открояват забележимо на фона на други жилещи насекоми. Докато осите и стършелите могат да ужилят няколко пъти, пчелата може да се пребори с врага си само веднъж, тъй като кривината в основата на жилото не позволява на насекомото лесно да го извади от кожата. В резултат на това то се забива в кожната тъкан и буквално се откъсва от корема на насекомото, което води до смъртта му. Много несправедливо по отношение на конкретната пчела, но невероятно ефективно за опазването на целия кошер. Жилото, заседнало в кожата на врага, продължава да отделя отрова. От гледна точка на еволюцията, цената на живота на няколко десетки пчели не може да се сравни с цената на живота на майката, създанието, от което зависи оцеляването на цялата колония.
- Третият мит: всички пчели живеят в семейства
Говорейки за пчелите, най-често имаме предвид медоносната пчела, много специфичен вид, който хората са се научили да използват за получаване на мед, восък, прополис и други пчелни продукти. Знаейки, че познатият вид пчела живее в многодетни семейства, ние вярваме, че и други представители на този род имат подобна социална система. Това обаче не важи за всички видове. Горепосочената пчела, както и жилещите пчели (мелипони) живеят в постоянни общности със сложно разделение на труда. Населението на семейството е разделено не само на майка и на придружители в лицето на пчелите работнички. Всичко е много по-сложно.
Всяка от тях изпълнява специфична функция, например някои пчели се грижат за ларвите, развиващи се от яйца, други предпазват кошера от нападение, а трети „заравят” мъртвите, като се отърват от телата през дупките на входовете. При други видове пчели обаче разделението на труда е по-малко специализирано и организацията на семейството е много по-проста.
В същото време около 90% от видовете пчели, известни на науката, ограничават социалното взаимодействие само през периода на чифтосване. Оплодена женска екипира едно гнездо, създава клетка, снася яйце в нея, добавя малко хранителна смес за ларвата и запечатва херметично с восък. Като построи от една до няколко десетки такива клетки, пчелата ги оставя. В крайна сметка женската умира, а нейното потомство расте без ничия помощ. Сред пчелите има и такива, които се грижат за породата си, а в някои случаи самотните майки се обединяват в един вид "комуна" когато няколко пчели снасят яйца в едно и също гнездо и го пазят на свой ред.
Някои градинари се опитват да примамят в своята градина единични женски пчели, създавайки благоприятни условия за гнездене за тях, поради факта, че такива насекоми, като правило, принадлежат към нежилещите видове.
- Четвъртият мит: всички пчели живеят в кошери
В кошерите живеят само социално развити пчели. И тъй като, както вече разбрахме, повечето видове от тези насекоми са самотни, би било по-логично да се твърди, че начинът на живот на пчелите е по-скоро изключение, отколкото правило. Самотните пчели установяват гнездата си в изоставени места от други насекоми или в кухи стъбла на растения като тръстика или къпина. Много по-рядко те изграждат места върху твърди повърхности, използвайки глина или смола.
- Петият мит: всички пчели са трудолюбиви
Разбира се, много хора знаят, че търтеите, т.е. мъжките пчели, които познаваме, изобщо не работят, просто защото нямат подходящи органи. Те обаче не са единствените „мързеливци“ в многобройното пчелно семейство. Женските самотни пчели например работят усилено само няколко седмици в годината.
Женските от някои други видове могат спокойно да бъдат наречени „пчели кукувици“ тъй като предпочитат да не си губят времето за изграждане на гнезда и снасят яйца в гнездата на други видове. Има дори така наречените социално паразитни пчели, които нахлуват в гнездата на „обикновените“ социални пчели и заменят майката, използвайки дъщерите на „сваления монарх“ като роби, за да отгледат собственото си потомство.
Пчелите в митологията
Пчелите са наистина необикновени същества! В миналото те са се смятали не просто за символ на прераждането на природата, а буквално за същества с божествен произход. Според вярванията на древните египтяни, първите пчели са възникнали от сълзите, които богът на слънцето Ра пролял на земята по времето на създаването на света.
В изкуството на Древна Индия боговете са били изобразявани под формата на тези насекоми. И така, Вишну се олицетворявал като пчела, седнала на лотос, а Шива била символизирана от пчела, надвиснала над триъгълник.
Християните също имали специално отношение към събирачите на нектар с жълти райета. Според традициите на християнската иконография, пчелният мед и жилото символизират от една страна прошка и милост, а от друга - възмездие, качества, идентифицирани с Христос.
Много по-късно пчелата започва да се появява върху гербовете на влиятелни аристократични семейства. Често нейният образ може да се намери в декоративни елементи. Златни пчели например украсявали прочутото имперско наметало на Наполеон, символизиращо безсмъртието и политическата стабилност на френския лидер.
Както можете да видите, историята на пчелите винаги е вървяла ръка за ръка с хората. И въпреки че знаем много за живота на тези невероятни същества, по-голямата част от информацията за тях често остава за тесен кръг пчелари, докато голям брой хора продължават да вярват на митовете, възникнали в онези далечни времена, когато това, което се случва зад стените на кошерите, бе скрито от човешките очи.
