Свикването на Велико Народно събрание, което да промени формата на държавно управление и да внесе промени в действащата Конституция на Българското княжество от 1879 г., известна и като Търновската конституция, е стратегическа задача, обявена с Програмата на Отечествения фронт от 1942 г.
След края на Втората световна война 26 Обикновено Народно събрание след решение на НС на ОФ от 22 юни 1946 г. приема Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание. Референдумът има положителен резултат и на 4 декември 1946 г. е публикуван проект на ОФ за нова конституция. Избрано е 6 Велико народно събрание което да обсъди и приеме новата конституция. Абсолютно мнозинство в 6 Велико народно събрание има БРП (к).
На снимката: Допитването до народа за формата на държавно управление от 8 септември 1946 г. предизвиква дълга опашка пред изборна секция във Варна (горе ляво). "Инородци" от София и младежи от с. Драгичево, Пернишко (долу) отиват да гласуват. В дните преди референдума се провеждат многохилядни митинги за република - митинг в София на 4 септември. В средата: връзките на владетелския род на Кобургите с Германия и с нацизма дискредитират окончателно монархията в България - цар Борис III и Адолф Хитлер в Берхтесгаден.
Димитровската конституция е основен закон, който урежда обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на Народна република България за периода 6 декември 1947 - 18 май 1971 г.