38 нови лекарства кандидатстват за реимбурсиране от 2023 г.
Снимка: 38 нови терапии кандидатстват за реимбурсиране от 2023 г.
Водещи специалисти представиха пред журналисти новите революционни терапии, които могат да подобрят лечението на пациентите в следващите 5 години
Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, съобщи, че към 1 ноември 2022 г. има подадени за разглеждане заявления за включване в Позитивния лекарствен списък на 38 нови терапии и 28 нови индикации.
Сред тях са:
- лекарства за лечение на множествена склероза,
- карцином на гърда и белия дроб,
- солидни тумори,
- В-едроклетъчен лимфом,
- мултиплен миелом,
- сърдечна недостатъчност и атеросклеротично ССЗ,
- спинална мускулна атрофия,
- хиперхолестеролемия,
- улцерозен колит,
- депресивно разстройство,
- псориазис и др.
Към 1 ноември 15 нови терапии са включени в ПЛС. По-голямата част са все още в процес на разглеждане.
Денев също сподели информация за нови революционни терапии в процес на разработване, които в рамките на следващите 5 години могат да станат достъпни за пациентите и значително да подобрят лечението.
Сред тях са:
- терапии за заболявания на Централната нервна система (ремиенилизиращи терапии и психопластогени),
- в онкологията (тумор-агностични терапии, CAR-Ts и BiTEs за солидни тумори),
- генни и клетъчни терапии (системи за доставка на гени и технологии за редакция или пренос на гени),
- нови имунотерапии (иРНК ваксини, иновативни имунотерапии),
- нови терапии за нелечими заболявания или за модифициране на заболяванията („лекуващи“ терапии за инфекциозни заболявания - терапии, способни да излекуват напълно Хепатит В и ХИВ,
- както и терапии, модифициращи заболяването - нови терапии за болестта на Алцхаймер),
- сенолитични лекарства (селективно премахват увредените „стареещи“ клетки от тялото).
При това революционно развитие на фармацевтичната наука достъпът на пациентите в България до иновациите остава ограничен. От разрешените за употреба в ЕС 160 нови терапии в периода 2017 – 2020 г. от началото на тази година у нас са достъпни чрез заплащане с публични средства само 49 от тях. За сравнение в Германия едва 13 не са достъпни за пациентите. Наблюдават се различия и във времето за достъп до нови терапии в различните държави в ЕС. Така например, за да получат достъп до нови лекарства, пациентите в Германия чакат около 133 дни, а в България този период е 764 дни.
Достъпът до нови терапии е ограничен и поради това, че публичните плащания за лекарства като процент от общите публични плащания за здравеопазване в България рязко намаляват от 30% през 2017 г. на 23% през 2022 г.
Една от причините за това е, че фармацевтичната индустрия “субсидира” голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства. Фармацевтичните компании са задължени да покриват разликата между реалните нужди на пациентите и бюджета на НЗОК за лекарства. Така отстъпките и компенсациите, предоставени от фармацевтичните компании за 8 години, възлизат на 1,6 млрд. лв. Около 21% от плащанията на НЗОК за лекарства ще се компенсират от фармацевтичните компании през 2022 при 17% през 2021.
„Недостатъчният бюджет за лекарства, неконтролираното нарастване на отстъпките водят до влошаване на достъпа до лекарства и оттегляне на компании от България. Ето защо е необходимо да се въведе формула за определяне на годишния бюджет за лекарства“, каза Денев. Според него е необходимо също въвеждане на всеобхватни програми за ранно откриване на заболяванията, прецизна диагностика и съкращаване на времето за достъп до лечение, комплексна грижа от поставяне на диагнозата до края на лечебния процес, оптимизация на процеса на оценка на нови терапии (включване в реимбурсация 2 пъти годишно вместо веднъж, отпадането на списъка със заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща и въвеждане на съвместна относителна клинична оценка на ниво ЕС) и въвеждане на индивидуални споразумения за контрол на бюджетното въздействие и/или проследяване на терапевтичния резултат за нови терапии с висока стойност.
