В Браила (Румъния) е създадено Българското книжовно дружество (БКД), преобразувано по-късно в Българска академия на науките (БАН).
Основаването на Българското книжовно дружество (БКД) става в къщата на Варвара хаджи Велева. То е учредено като научно и литературно дружество, т.е. има смисъла на просветна организация.
В рамките на учредяването е приет Устав на Дружеството и е избрано негово ръководство - първите „членове на научна книжовна дейност“: Марин Дринов (председател), Васил Стоянов и Васил Друмев.
Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България. Тя е автономна държавна структура, която обхваща научни институти и други самостоятелни звена. Нейни членове са академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове. Академията е основана първоначално като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния (1869). През 1878 г. дружеството премества седалището си в София и на 13 февруари 1911 г. се преименува на Българска академия на науките.
След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на три различни клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.
Дружеството възстановява своята материална среда и активизира дейността си след 1884, когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и Софийска община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.