На 17 януари 1765 г. Лаврентий, братът на Паисий Хилендарски, подарява бащината къща в Банско за метох на Хилендарския манастир.
Паисий Хилендарски (1722–1773), често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година.
Хилендарският манастир е сръбски православен манастир в Атон, Гърция. В днешно време Хилендарския манастир е най-голямото светилище на православната част от сръбския народ, като е тачен и като български, редом със Зографския манастир. Още по времето на Паисий Хилендарски е имало спорове какъв е манастира, макар че по него време, т.е. на Печката патриаршия, почти цялото му монашеско братство е било българско.
Наред със Зографския манастир и "Хилендар" е тясно свързан с българската история. При падането на българските и сръбски земи под турско робство голям брой български монаси се подвизават в него. През 18 век той е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. След закриването на Печката патриаршия (1767) манастирът става почти изцяло български в продължение на два века, до 1896 г., когато под въздействието на т.нар. "Начертание" и великосръбския месианизъм, той е обсебен от сръбската държава. По тази причина Хилендар е средище на българското Възраждане. Много видни българи от това време го посещават или обитават: Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и други.