12-ти януари: Ден на българското военно разузнаване
Снимка: Ден на военното разузнаване
На 12 януари българските военни разузнавачи отбелязват своя професионален празник, обявен със заповед на военния министър на 11 февруари 1997 г.
Най-напред Княз Фердинанд създава Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията с Указ № 190 от 31.12.1907 г., който влиза в сила именно на 12 януари 1908 г. Тя е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България.
Първата стъпка в тази насока е приетият от Народното събрание през 1891 г. Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество. Съгласно Закона към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представители в чужбина.
През 1947 г. от състава на военното разузнаване са изведени структурите, изпълняващи контраразузнавателни функции, които стават основа на новосъздаващото се военно конраразузнаване. РО - ЩВ се реорганизира в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (РО - ГЩ), чиято задача е само водене на външно разузнаване.
От март 1950 г. отделът се разраства в Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ). Организационно включва две отделения - агентурно и информационно. Информационното отделение ръководи апарата на военните аташета и радиоразузнаването, анализира постъпващите сведения и изготвя информационни документи.
Към средата на 90-те години Щабът на армията започва да получава военна информация и от агентурни и други източници, както и от освободителните организации и православните църкви, действащи в останалите под властта на Османската империя български земи.
През 80-те години на въоръжение в Българската армия постъпват самолети МиГ-25 за тактическо и оперативно разузнаване, с което възможностите на разузнавателната авиация се повишават.
Демократичните промени в България през 1989 г. заварват РУ-ГЩ с натрупан богат опит в оперативната работа и в състояние да предоставя на вишестоящите инстанции и войските необходимата им информация, както и да разкрива своевременно евентуално възникване на потенциална заплаха за националната сигурност.
Скоро възниква големият въпрос „Кого да разузнаваме и кого не?” Много от разузнавачите ни са демотивирани и напускат. С политическата преориентация на страната ни въпросителните отпадат. Разузнаването се реформира, като дейността му се привежда в съответствие с политическите и военните реалности в глобален и регионален аспект. Войната в бивша Югославия го доказа недвусмислено.
Важен момент е преминаването на военното разузнаване в подчинение от началника на ГЩ на министъра на отбраната
През март 2012 г. за първи път в историята ни цивилен директор пое ръководството на Службата – бившият военен разузнавач полковник от резерва Веселин Иванов.
