10 ноември 1989 г.: Тодор Живков подава оставка
Снимка: Десетоноемврийски пленум
На 10 ноември 1989 г. Ноемврийският пленум на ЦК на БКП приема оставката на Тодор Живков.
Докато Тодор Живков е начело на БКП се сменят седем американски президента.
На 4 март 1954 г. той е избран за първи секретар на ЦК на БКП, през 1956 г. е утвърден като единствен лидер на БКП, а властта я сдава на 10 ноември 1989 г.
През времето когато Тодор Живков е лидер на БКП (от 1956 г.) се сменят: Джон Кенеди, Линдън Джонсън, Джералд Форд, Ричард Никсън, Джими Картър, Роналд Рейгън и Джордж Буш.
Ноемврийският пленум на ЦК на БКП, наричан Десетоноемврийски пленум, е заседание от 10 ноември 1989 г., на което Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и фактически в държавата), която той заема 35 години.
На пленума вземат участие членове и кандидат членове на ЦК на БКП, Секретаря на БЗНС и Секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, завеждащ отдели на ЦK на БКП , Министри и председатели на областните народни съвети (съобщение на БТА в "Работническо дело" 11 ноември 1989 г.).
В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени 2 точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.
На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи.
Ноемврийският пленум утвърждава Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.
