За събирането на какво отговарят забалините в Египет
Снимка: За събирането на какво отговарят забалините в Египет
Боклуците са нещо, от което хората бягат. Не само че са мръсни и миришат неприятно, но и са инкубатор за милиони бактерии, предизвикващи куп болести. В едно градче, намиращо се в планината Мотакам (на югоизток от Кайро, Египет) обаче, хората живеят в отпадъци. Това е техният бизнес и начин на живот. Мястото е познато с името „градът на боклука", но всъщност се казва Маншият Насир.
Жителите на града Маншият Насир - забалини са мигранти от различни краища на Египет, които от години се занимават със събиране, сортиране и преработка на отпадъци.
Дори да ви се струва абсурдно, забалините изкарват не малко пари от своя „боклукчийски бизнес". Те събират отпадъците на своите клиенти и на по-големите градове в околията, като ги извозват до домовете си и ги преглеждат за ценни вещи, които могат да продадат.
Жилищата на боклукчиите са доста интересни. На първия етаж се сортира боклукът, а горните са място за живот. Покривите се използват като складове за вече преработените отпадъци. Някои от къщите имат метални подиуми, на които се изгарят боклуците, които не могат да се преработят. Хранителните отпадъци служат за храна на семейните прасета.
Това е мръсен бизнес, но пък е начин Кайро да се справи със своите боклуци. Забалините успяват да преработят до 85% от отпадъците на милионния град. А жителите на градчето са не повече от 30 000- 40 000 - египетски православни християни. И като едни ревностни християни, боклукчиите са се погрижили да се сдобият и със свое свято място.
Първата църква в града е построена през 1975 г. Едва след създаването ѝ забалините са започнали да се установяват спокойно в региона и да строят къщите си. Преди това повечето са живели по номадски начин, като са се местели от регион на регион.
През 1976 г. избухва голям пожар в Маншият Насир. След потушаването му започва строежа на църкви под повърхността на планината Мокатам. Най-голямата света обител в момента там е манастирът „Свети Симон". Неговият капацитет побира 20 000 молещи се. В действителност скалната църква на манастира е считана за най-голямата църква в Средния Изток.
