Желяз Турлаков: 1/3 от димитровградските ученици употребяват дрога
Близо 1/3 от димитровградските ученици употребяват наркотици!
Стряскащата констатация направи снощи бившият наркозависим Желяз Турлаков.
Сред като още през 90-те преборва проблема със собственото си влечение към дрогата, той посвещава над 10 години от живота си на опита да извади от блатото на пагубното опиянение стотици младежи и девойки със сходна съдба. Основава и център за лечение на зависими „Ново начало“.
В Димитровград Турлаков пристигна по покана на градската управа като част от превенцията срещу употребата на наркотици. Философ по образование, Желяз е консултант към Националния център по наркомании и асистент по психо-драма.
Пред личната си социология и набито око на база натрупания болезнен опит столичният гост е убеден, че почти всеки трети местен ученик има или е имал досег с упойващи вещества. Впечатленията той добива при обиколка на три местни школа като част от Общинската програма за закрила на детето. Турлаков подучи местните педагози да приемат проблема присърце и превантивно да въведат специален час, в който да говорят със своите възпитаници за опасността да попаднат в клопката на наркотична зависимост.
„Нерядко тя е съпътствана и с чисто криминално поведение. С престъпни деяния – кражби или дилърство на дребно, мнозина си набавят поредната доза“, посочи Турлаков.
Без да оставя и следа от илюзии, той бе категоричен, че по дефиниция последни за зависимостта на своето дете от упойващите вещества разбират най-близките. Ръководителят на терапевтичната общност „Ново начало“ онагледи твърдението си с няколко примера практиката. Без да бъде краен, препоръча дори при съмнения да се търси помощ от специалист. За по-мнителните на разположение в аптечната мрежа се предлагат и наркотестове. И предупреди, че нерядко особеностите на пубертета неволно се бъркат със симптомите на зависимост. В начална фаза проблемните тинейджъри, според Турлаков, могат да се диагностицират и когато диалога с тях е налице.
„В забързаното ежедневие забравяме да общуваме с децата си, делегирайки отговорността единствено на учителя да възпитава. Така често се стига до положението родителите да не познават истински собствениците си деца“, заостри Турлаков внимание върху необходимостта от подход и постоянен диалог. Той предупреди, че в тинейджърска възраст между 70-80% са податливи да експериментират с наркотици. „Това обаче в никакъв случай не значи, че всички ще станат зависими“, категоричен бе Желяз Турлаков. Според него, диалогът е път за решение на проблемите, а не чрез забрани и рестрикции, с които по-скоро се постига обратния ефект.
За Турлаков драмата на повечето близки на наркозависими е, че до последно дори пред себе си отричат за съществуването на проблема. Защото, според него, донякъде това е и форма на признание, че са се провалили като родители. „Подобно осъзнаване за реалността на нещата е свързано с много тежки чувства – на срам, вина, дори съжаление“. И посочи, че неслучайно в медицинския речник срещу думата „Зависимост“ стои формулировката, че това е своеобразна болест на отрицанието.
„Един зависим човек до последно отрича, че проблем не съществува! Често същите „симптоми“ развиват и неговите родители. Не вярват. Смятат, че това ще отмине от самосебе си, ще бъде преодоляно с времето. Така се стига до момента, в който проблемът е ескалира дотам, че няма как с едно докосване да ги излекуваме като шамани“, разказва Турлаков. В тази връзка подкрепа за развиване на широка образователна дейност той вижда в пробационните служби и всички организации, разполагащи с пряк достъп до училищата.
Като сериозен пропуск Желяз Турлаков сочи липсата на ясна нормативна уредба по отношение финансирането на всяко едно лечение. „Въпреки, че годината е 2013-а и сме страна-членка на ЕС, хората със зависимости са третирани като социални дисиденти“, описа образно ситуацията Турлаков и се позова на отсъствието на ясно разчетени клинични пътеки, чрез които да се помага на наркоманите. „Те не попадат в никаква графа. Не могат да ползват и здравните си осигуровки, защото дефиниция в родното здравеопазване като „страдащ от зависимост“ няма. Отсъства и ясна здравна политика, която да подкрепя както лечението и рехабилитацията, така и ресоциализацията на тези хора!“, възмути се основателят на „Ново начало“.
Съвместно с пациентски организации сега той повдига въпроса за създаване на финансово-спомагателен фонд. Настояването е 1% от годишно прибирания от Държавата акциз от тютюневи изделия и алкохол да се пренасочва за превенция, лечение и рехабилитация на наркотичнозависими. Докато сега се оказва, че Държавата няма делегиран целеви бюджет за този род дейности.
По време на срещата с родители и педагози със столичния гост бе и Григор Михнев, който преди време също се е лекувал в наркокомуна. Към днешна дата младият мъж помага в организацията на Турлаков като консултант. Михнев не скри, че през 1995 г. се е отдал на порока главно заради липсата на информация за пагубното влияние на опиатите и пораженията, които нанасят върху здравето и психиката.
„Навън много хора ни упрекват, че отдаваме толкова сили, време и енергия. Че това е изгубена кауза. На всички тях бих им отговорил, че съм бил част от този Ад, преодолял съм го и не бих го пожелал на друг!“.
Григор не се срамува от това, че е бил зависим. Но е убеден, че с настоящата си ангажираност предава от горчивия опит и предпазва мнозина от „подхлъзване“ по порочната плоскост на първоначално измамно опиянение от досега с наркотиците.
Източник: dgpazar.eu
