Волфганг Амадеус Моцарт е роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург
Снимка: Моцарт създава над 600 композиции
Волфганг Амадеус Моцарт е австрийски композитор от класическата епоха.
Моцарт е роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург, по онова време център на Залцбургската архиепископия, княжество в границите на Свещената Римска империя.
Моцарт изнася първия си концерт пред австрийската императрица Мария Терезия на 6 години.
Творчеството на Моцарт е огромно по обем и обхваща всички музикални жанрове на класическата музика, съществуващи през неговото време — общо над 600 композиции, много от които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, клавирната, оперната и хоровата музика.
Той е сред най-популярните класически композитори.
Моцарт е автор на т.нар. Турски марш.
Моцарт проявява забележителни способности от най-ранна възраст. Той притежава феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски дар.
Моцарт е композитор на серенадата "Малка нощна музика".
На основата на немския зингшпил и на италианската опера-буфа Моцарт създава класическите опери "Отвличане от сарая", "Сватбата на Фигаро", "Дон Жуан" и "Вълшебната флейта". Автор е на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади („Малка нощна музика“), "Реквием" и други.
Моцарт, Малка нощна музика
Собственият му каталог се води от 9 февруари 1784 г., като до тогава вече е написал около 450 творби.
Волфганг Амадеус Моцарт проявява изключителния си музикален талант още на 3-годишна възраст, композира още от 5-годишен, а когато е на 6 год., свири пред австрийската императрица.
Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания, а духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса.
Моцарт е надарен с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение, след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.
Волфганг Амадеус Моцарт умира в 1 ч. сутринта на 5 декември 1791 г. след кратко боледуване, ненавършил 36 год. Макар че основните факти по неговата смърт са ясни, някои детайли остават съмнителни или забулени в легенди и митове.
Волфганг е убеден, че е натровен. Почти веднага след смъртта му започват да се разпространяват слухове, че е отровен от Антонио Салиери, който му е завиждал на таланта. Много изследователи обаче отхвърлят тази хипотеза като несъстоятелна - според тях най-вероятната причина за смъртта на композитора е силната му преумора и изтощение, съчетана с бъбречно заболяване.
Въпросът как Моцарт създава музикалните си произведения е дискутиран, изучаван и обсъждан дълго време. През XIX век вижданията за това са по-скоро забулени в романтика и митология. Днес изследванията са много по-задълбочени и се основават на действителни документи, писма и много по-задълбочени анализи.
Съхранено писмо на Моцарт до неговия баща Леополд от 31 юли 1778 г. показва, че композирането за него е активна и съзидателна дейност, продукт на неговия интелект.
Както по всичко личи, Волфганг Амадеус Моцарт има гениалната способност да композира на място т.е. да импровизира почти моментално при зададена тема. Тази си дарба той притежава още като дете. Едва 6-годишен, той изпълнява сложни пиеси за пиано, като импровизира на местата, където малките му ръце не могат да се разтворят достатъчно, за да достигнат необходимия клавиш. Той променя пасажи, добавя странни вариации и импровизира в продължение на часове с необикновена фантазия.
Моцарт притежава изключителна памет и способност за възпроизвеждане на музиката.
Отново в писмо до баща си (от 8 април 1781 г.) той споменава, че е успял да напише частта на цигулката от дадена соната за цигулка само за 1 час в нощта преди изпълнението.
Писането на симфонии покрива период от 24 год. - от 1764 г. до 1788 г. Според последните проучвания Моцарт не написва само 41 симфонии, както е в традиционните издания, а всъщност има 68 завършени творби от този тип. Въпреки това е запазено оригиналното номериране и последната му симфония носи № 41. Някои от симфониите са без номер, а други са преработени от Моцарт след първоначалната им версия. Симфониите с номера от 1 до 13 са писани в детските му години, както и голям брой от тези без номера.
Моцарт създава опери във всички жанрове: опера буфа, като например „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Така правят всички“; опера сериа, като „Идоменей“; опера зингшпил с типичен пример „Вълшебната флейта“.
В операта "Сватбата на Фигаро" на Моцарт действащи лица са: Сузана, Барбарина, Марцелина, графиня Розина, дон Курцио и доктор Бортоло.
В по-късните си опери прави промени в оркестъра, инструментите и тоналността, като създава много по-дълбока емоционалност и драматичен ефект. Така опитът му от инструменталните композиции влияе на оперите: техническите му умения при използване на оркестъра при разработването на концерти и симфонии оказват влияние на оркестрацията на операта. От друга страна опитът му в драматизиране на оперите и психологическият ефект са използвани в инструменталните му композиции.
