Внимавайте със солта: Синя сол, червена сол, розова сол
Снимка: Розова хималайска сол
Солта – този хилядолетен дар на природата, днес е на нашата трапеза с цялото богатство и разнообразие на цветове и вкусове.
Имаме възможност да се насладим на цветната сол, имаме възможност да направим своя избор. Когато посягаме към солницата обаче не бива да забравяме какво ни казват лекарите – да не прекаляваме, защото прекомерната употреба на сол може да бъде опасна, особено ако страдаме от високо кръвно, от сърдечни заболявания, от заболявания на стомаха и хранопровода или ако сме с наднормено тегло, защото в този случай солта може да допринесе особено много за задържането на течности в организма ни.
Последните години направиха възможностите за овкусяване с различни видове готварска сол несравнимо по-големи и същевременно разчупиха представите ни за тази толкова важна и толкова основна подправка, позната на човечеството от хилядолетия.
Морската сол е естествен продукт, който ни е дар от природата.
Ако обаче прекалим и прекрачим мярката, солта може да бъде и опасна за здравето ни. Какво можем да си позволим днес? Краткият отговор е – можем много, стига да познаваме видовете сол, които вече се намират на пазара и у нас.
Да започнем от планинската красавица - розовата хималайска сол
Нежният и елегантен цвят на розовата хималайска сол далеч не е единственото й добро качество. Специалистите твърдят, че тя се е създала преди цели 250 милиона години и поради това в пластовете, от които се добива са се натрупали повече от 80 микроелемента. Богатата й биохимична структура позволява лесното й усвояване от клетките и по тази причина тя се препоръчва широко за овкусяване във всекидневието. Успоредно с това розовата хималайска сол се предлага и под формата на кристали, като се препоръчва използването й за „солени инхалации“ - разтворена в гореща вода, тя става част от изпаренията, които се вдишват и облекчават състоянието при леки хреми, синуити и синузити. Няколко минути след инхалацията, лигавицата на носа омеква, крустите се отлепят от стените на ноздрите и отделят по-леко и без болка. Синята персийска сол е естествена каменна сол, чийто ефирен бледосин цвят се е получил благодарение на наслагването на кристали с различна плътност, от които се е образувала през хилядолетията. Тя има силен, но ненатрапчив вкус, а познавачите я препоръчват най-много за подправяне на течни ястия – супи, студени зеленчукови супи, таратор.
Червената хавайска сол се образува по крайбрежните ивици на някои тихоокеански острови - там, където водата от океана се смесва с печената вулканична червена глина по краищата на бреговата ивица. Тя също така е богата на олигоминерали, а съдържанието й на желязо в нея дори надвишава 5 пъти съдържанието му в обикновената готварска сол. Вкусът на червената сол силно напомня вкуса на печени лешници, а кулинарите я препоръчват за подправяне на печени меса на скара или на фурна, в това число и на дивечови меса.
Кафявата сол съдържа множество минерали и микроелементи, които я правят по-лесно усвоима за организма
Вкусът на кафявата сол е приятен и балансиран, но тя не трябва да се прибавя към ястията в края на термичната обработка, нито да се използва за запръжка. В тези случаи тя може да промени вкуса си, който да стане горчив и неприятен. Сивата бретанска сол се добива в областта Бретан, в Северна Франция чрез изсушаване на слънце. Тя също е богата на минерали, но съдържа и органичен йод. Приложението й в кулинарията не се ограничава с някакви особени изисквания, въпреки това ценителите на добрата кухня са на мнение, че е най-подходяща за овкусяване на рибни ястия и блюда от морски дарове. Ценителите на красотата пък я препоръчват за солени бани, които омекотяват кожата, действат детоксикиращо и подмалдяващо на организма.
Две особени ценени в готварството видове сол. И двете са черни, но едната идва от Хаваите, а другата – от Острова на Афродита – Кипър
Черната хавайска сол се е родила от смесването на морската вода с пепелта на вулканичните скали от черна лава. Освен минерали и микроелементи, тя е богата на активен въглен, който също оказва детоксикиращо действие. Има лек привкус на ядки, може да се използва за овкусяване на всички видове ястия, там, където се търси и естетичен ефект на блюдото. Най-препоръчителна е употребата й при ордьоври с морски дарове или леки блюда с птиче месо. Черната кипърска сол на люспи е с изключително богат и мек вкус. Има кристална структура и дължи цвета си на дървените въглища от иглолистни дървета, и от широколистни - липа, бреза и върба. Люспите са леки и хрупкави и са подходящи за овкусяване на печени меса, на бяла риба, но също така и на печени и задушени картофи и ястия с яйца.
