Социофобия: Болест на пропуснатите възможности и как да помогнем
Снимка: Какво е социофобия и как да се справим?
Социалната фобия (социофобия) заема второ място в списъка с тревожни разстройства и се среща почти всеки ден със своите различни прояви.
В сърцето на социалната фобия се крие страхът от отхвърляне. Тя е основана в нас от еволюцията, защото изключването от групата означава сигурна смърт. Буквално всеки от нас е преживял (изпитва) неприятни моменти на безпокойство преди /по време/след взаимодействие с хората. Разбира се, важно е да се прави разлика между обикновено безпокойство и тревожно разстройство. Когато тревожността причинява реални трудности, а не само краткотрайни неудобства, трябва да се предприемат мерки. Нека да разгледаме по-отблизо този феномен.
Какво представлява социалната фобия?
Социална фобия или социофобия е тревожно социално разстройство - устойчив ирационален страх от изпълнението на всяко публично действие (например говорене пред публика) или действие, придружено от внимание от страна на външни лица: страхът от мнението на хора на улицата, от обществото, невъзможността за справяне с нещо.
Социалната фобия е силен и постоянен страх от една или повече социални ситуации. Този страх се фокусира върху отрицателните ефекти на взаимодействието като критика, отрицателна оценка, подигравка, отхвърляне от страна на другите.
Хората със социална фобия са склонни да разберат, че страхът им е прекомерен и неразумен, но това разбиране не им помага. Има страх от страха когато човек се страхува ще се появяват симптоми на безпокойство: треперене на ръцете, изчервяване, пот, заекване, забравяне на думите и другите ще ги забележат. Такъв вторичен страх изисква да се избягнат смущаващи ситуации. Но колкото повече се избягват, толкова по-силен е страхът. И ограниченият характер на социалните взаимодействия значително намалява качеството на живот.
Има два основни подтипа социална фобия: специфична (отнася се само за определени ситуации като например хранене, говорене пред публика или възможността да попитаме нещо други хора) и генерализирана (отнася се за широк кръг от социални ситуации: общуване с непознати, с определена група от хора, страхът от тежък разговор, отказ и т.н.).
Статистика:
- Социална фобия е класирана на второ място в списъка на тревожни разстройства в разпространението им, след агорафобия (страх от открити пространства);
- 80-90% от хората отбелязват, че са имали период в живота си, когато са прекалено срамежливи;
- Средната възраст на проявата на социална фобия е 15 години;
- Средната възраст на търсещите помощ е 30 години;
- В клиничната практика делът на социалната фобия съставлява 30% от всички фобии;
- В 66-88% от случаите, лице, страдащо от социална фобия, има съпътстващи трудности (депресия, обсебващи състояния, безпокойство за всичко, паническо разстройство, агорафобия);
- 40% от хората с алкохолна злоупотреба са и със социална фобия.
Как да помогнете на някой, който се страхува от комуникацията?
Когнитивно-поведенческата терапия, използваща експозиция, беше призната като най-ефективният начин за подпомагане. В хода на нея се обсъждат вашите виждания като се цели нормализиране на самочувствието, планиране дейността, така че постепенно да свикнете със социалните ситуации, които причиняват безпокойство.
При социалната фобия има страх от отхвърляне от другите и за човека е трудно да споделя своите преживявания, възгледи и чувства.
Нека някой, който чувствате близък ви подкрепи в сложния момент на интроспекция и разкриване на себе си и това ще ви помогне да сте смели на етапа на промяната. Това може да бъде партньор, приятел, член на семейството. Желателно е да има и друг помощник - терапевт, който ще ви помогне се справите със ситуацията, ще обясни механизмите на психиката, може правилно да планира етапите на грижи и ще допринесе за премахването на вътрешните бариери. Една добре разработена стратегия е половината от битката.
Накарайте човек да се чувства комфортно и спокойно във вашето общество. Не го притискайте. Един от механизмите на социалното безпокойство е концентрацията върху собствените чувства и преживявания. Ето защо най-добрият начин да помогнете на човек е като го въвлечете в разговор. Твърде силната и натрапчива подкрепа може да се възприема обаче като послание: "Не можете да се справите, виждам го и ми е трудно да издържа", което ще го накара да се тревожи още повече. Покажете, че му вярвате, не бързайте.
Не забравяйте, че най-добрият начин да помогнете на човек със социална фобия не е да изключите дискомфорта и отрицателните преживявания, а да покажете, че той може да бъде опитен.
