Сънищата: Нощните коментари на дневния живот
Снимка: Сънищата са отражение на дневния живот
По време на сън мозъкът създава свои отражения
Когато ние сме будни нашите пет сетива предават информация в мозъка без прекъсване. Но когато спим, мозъкът създава свои изображения без да е налице външно сетивно въздействие.
Това, което ние виждаме кагато сънуваме е като халюцинации, при които е възможно и нарушаване на природните закони. Нашият мозък се състои от милиарди елементи, които произвеждат около 300 сигнали в ссекунда. В човешкия мозък има повече елементи, отколкото са хората на Земята. Според някои учени той съдържа между 20 и 50 милиарда елементи.
Научете се да променяте лошите сънища
Много терапевти считат, че има възможности за промяна кошмарите. "Хората, които страдат от посттравматичен стрес, например, докато сънуват могат да се научат да разпознават думите: "Това е само сън " - казва Урсула Вос, преподавател по психология в университета във Франкфурт. Докато са будни пациентите трябва ясно да си създадат нов сценарий, ако започнат да сънуват кошмари. "Например един пациент постоянно сънува, че е заобиколен от акули. Той успя да се научи да превръща всички акули в делфини по време на съня си. Така имаме написан нов сценарий", казва Шелби Хартис, директор на отдела за поведенческа медицина при Медицинския център "Монтефьоре" в Ню Йорк.
Кошмари поради пикантни храни
„Пикантните храни увеличават възможността да се събудите посред съня си”, казва Марк Маховалд, професор по неврология към Университета "Минесота". За да си спомните съня, трябва да сте будни поне няколко минути. Това е така, защото мозъкът не е в състояние да премине от краткосрочния в дългосрочен план за запомняне.
Мозъкът работи усилено докато спите
„Мозъкът не почива в РЕМ-фазата”, казва д-р Маховалд и продължава: „По време на сънуването мозъкът приема силни импулси и това създава съня”. Когато сме будни пред нас са картините от външния свят. Докато спим пред нас са сънищата. Мозъкът се опитва да въведе определен ред в приемането на сигналите. Възоснова на тези аудиовизуални стимули мозъка създава нови. Установено е, че мозъкът по време на сънуване е по-активен, отколкото в будно състояние. Изключение правят някои неврони в мозъчния ствол, които са свързани с вниманието и паметта. По всяка вероятност те по време на сън не са активни. Но като цяло нервните клетки в мозъка поддържат постоянна взаимна комуникация.
Трудно е да се отдели функцията сън от функцията сънуване
Функцията на съня е да се опростят нещата така, че мозъкът да бъде способен и готов да учи сутрин. „Мисля, че сънуването е нещо, което помага на мозъка да се възстановява и отново да установи равновесие”, казва Маховалд.
Сънят помага да се обработват спомените
В едно проучване на "Харвард" доброволците са имали задача да извършат навигация през 3D-лабиринт. Те са имали избор преди това да спят 90 минути или да останат будни в мълчание. Тези, които спали и сънували при своя опит са станали по-вещи в навигацията през лабиринта.
Сънищата не предсказват бъдещето
Всички биха искали да имат предсказващи бъдещето сънища. Когато веднъж един сън се сбъдне, веднага се стига до бързо заключение, че са сънищата са предсказващи бъдещето, но се забравя за 500 сънища, които никога не се реализират. Припокриването е само статистически феномен, казва д-р Маховалд. Сънищата възникват в нашия мозък, не е разумно да мислим, че съдържат специални съобщения за нас. Би трябвало да ги смятаме за нормална функция на мозъка, която помага да се поддържаме здрави.
Какъв е смисълът на сънищата?
Фройд наричал сънищата пазители на съня и смятал, че тяхната цел е да цензурат основните импулси, като агресията и секса. Някои твърдят, че Фройд е прав, а други смятат, че сънищата нямат значение.
"Вземете сънищата като подарък и правете с тях, каквото искате", казва Вос.
