Вторник, 16.07.2019

Начало » Здраве » Преместването на стрелките на часовника с един час напред и пролетната умора

Преместването на стрелките на часовника с един час напред и пролетната умора

Преместване на стрелките на часовника
Пролетна умора и лятно часово време

 

Всяка пролет местим стрелките на часовника с един час напред. Това става в неделя,  последната седмица на месец март

Така преминаваме към лятното часово време. То ще продължи до последната неделя на октомври, когато отново ще се върнем към астрономическото време.

Преместването на стрелките на часовника е официално въведено в Европа през 1976 г. по искане на Франция


Великобритания обаче е първата държава, която го прилага още през 1908 г. Целта била да се използва по-активно дневната светлина и да се икономиса ток. Смяната на времето е особено популярна в зоните с умерен климат, където светлата част на деня има големи колебания през различните сезони.

У нас тази практика е въведена през 1979 г. с постановление на Министерския съвет. Според него тогава - на 1 април, часовниците се коригират с един час напред, а на 1 октомври с един час назад.

А от 1997 г. вече сменяме времето рано сутринта в последната неделя на март и в последната на октомври.

 

Как ще ни се отрази смяната на времето и настъпващата пролет според Илиан Илиев, психолог към МБАЛ „Св.Панталеймон ” – Плевен и Фондация „Св. Иван Рилски”.


"За да избягаме от пролетната умора е необходимо да консумираме плодове и зеленчуци, както и по-дълго да сме сред природата.

Още преди 400 г. пр.н.е. Хипократ,  мъдро е отбелязал: „С развитието на човечеството, лекарят ще се научи кои епидемии атакуват определени градове по време на лятото и кои засягат хората през зимата. Той също ще разбере, как смяната на времето и начинът на живот на човека неминуемо се отразяват на здравословното му състояние“.

Днес лекарите са единодушни, че има тясна връзка между времето и здравето. Разбира се има и хора, които са слабо податливи на въздействията на времето.
Пролетна умора, последвана от летен мързел, след това есенна меланхолия и накрая - зимна депресия.

Вероятно много хора преживяват някои от тези състояния. Наричат ги метеопати. Всеки сезон предопределя специфични физически усещания, дразнения и чувства. Изпращаме зимата, светлината расте, с което намаляват депресивните състояния и психо-вегетативните оплаквани, вариращи от главоболие и неразположение, до болки в стави и мускули и неразположение.

Периодът на преход от студено към топло време, активира депресиите и психичните заболявания. Не случайно пикови месеци за самоубийствата са април и май. Увеличават се и тревожните разстройства. Тялото е изморено, но обратно пропорционално, психическия тонус бавно започва да се повишава. Причините за това са прости, появяват се първите слънчеви лъчи, повишават се температурите, възможността за повече движение на открито.

Продължителността на деня, разлистването на дърветата, завърналите се птици, които са основни символи на динамиката и живота, са фактори действащи положително върху емоционалното ни състояние.

За да не попадаме в лапите на пролетната умора е необходимо да се консумират повече плодове, пресни зеленчуци, да се ограничи месото,  да оставяме по-дълго време на открито, около раззеленените дървета, възползвайки се от приятните слънчеви лъчи."

Е-здраве и култура Здравен форум

 

30-03-2019 | виж всички новини | 





comments powered by Disqus

Коментари










Най-четени

 За теб

Design and Development:
DREAMmedia Creative Studio