Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна
Снимка: Пенчо Славейков е предложен за Нобелова награда
Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей.
Докле е младост, леко път се ходи
и леки са световните несгоди.
Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост —
докле е младост, ах, докле е младост!
П. Славейков
Последната къща, в която е живял поетът Пенчо Славейков, е близо на брега до езерото Комо.
Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в град Трявна. През 1876 г. учи в Стара загора, където става свидетел на опожаряването на града по време на Руско-турската война, споменът за което остава завинаги в неговото съзнание. Тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени“ служат на Славейков при работата му върху „Кървава песен“. Семейство Славейкови едва се спасява от пожарищата и се събира в Търново.
През 1892 г. Славейков заминава да следва философия в Лайпциг. От там сътрудничи редовно на списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. Много полезно за неговото творчество се оказва познанството с Мара Белчева, с която имат сходни интереси като поети и писатели и остават близки приятели за цял живот.
Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. и през същата година става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София.
Пенчо Славейков е поддиректор (1901 – 1909) и директор (1909 – 1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908 – 1909).
Шведският академик Алфред Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, прави предложение Пенчо Славейков да бъде удостоен с Нобелова награда.
Поради преждевременната му смърт, предложението не е разгледано от Нобеловия комитет.
